• "Ако се построи къща на щастието, най-голямото помещение ще е чакалнята." - Жюл Ренар
• „Двойно нещастен е този, който по-рано е бил щастлив.“ — Публий Сир
• „Думата "щастие" няма множествено число, но думата "нещастие" - има.“ — Ю. Тувим
• „Единственият начин да бъдеш щастлив, е да обичаш страданието.“ — Уди Алън
• „Живот, който не оставя трайни следи, се заличава с всяка крачка напред.“ — „Жизнь, которая не оставляет прочных следов, стирается при всяком шаге вперед.“ — Херцен
• „За щастливият е кратък и най-дългият живот, а за нещастните изглежда вечност и само една нощ.“ — Лукиан
• „И най-малките случайности са в състояние да ни направят съвсем нещастни, напълно щастливи - нищо на света.“ — Шопенхауер
• „Истинското щастие е нещо отрицателно: то е липса на нещастие.“ — П. Буаст
• „Мисълта за миналото щастие трябва да ни помага да понасяме безропотно нещастието.“ — Франклин
• „Нещастието е добър учител, но неговите уроци са жестоки.“ — Балзак
• „Нещастието сближава хората, а щастието ги разделя“ — К. Ю. Вебер
• „Ние никога не сме щастливи: нашето щастие е само мълчание на нещастието.“ — Ж. Ренар
• „Няма по-голяма мъка от спомена в нещастие за щастливо време.“ — Данте
• „Няма постоянно щастие, както няма и нетопим лед.“ — „Хронического счастья также нет, как нет нетающего льда.“ — Херцен
• „От щастието хората оглупяват повече, отколкото от нещастието.“ — Мартин Лутер
• „Човек никога не е толкова щастлив, нито толкова нещастен колкото си въобразява.“ — Ларошфуко
• „Щастието е само мечта, реално е нещастието.“ — Волтер
• "Щастието е в момента, в който не ни трябва щастие"
• „Нека този, който е дал мълчи; да говори този, който е получил.“ — Мигел Сервантес
• „Понякога трябва да замълчиш, за да бъдеш изслужан.“ — Станислав Лец
• „Мълчанието е добродетелта на глупаците.“ — Ф. Бейкън
• „Да изслушва — това е вежливост, която умният човек често оказва на глупака, но на която последния никога не отговаря със същото.“ — П. Декурсел
• „По-добре дръжте устата си затворена и оставете хората да ви смятат за глупави, отколкото да я отворите и да разсеете всички съмнения…“ — М. Твен

Пейо Яворов

Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.

Викнал бих от болка - времето лети,
викнал бих от ужас - ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти.

Пейо Яворов

От ранни утрини зори
почнах и ви учих -
как се люби, как се пей -
как пълно се живей.

До сетни вечерни зари
сам се не научих!
Много любих, много пях...
Как малко аз живях!

Пейо Яворов

На гаснещия ден прощалните зари
и аромат от рози, покъсани без жал;
на лебед песента, все болен от зори -
душата ми самотна и нейната печал...

Ах, тихата печал на скорошната нощ
и в храсти оголели въздишка на зефир;
широките крила, отпуснати без мощ -
душата вече мъртва - и гробният й мир.