И ето пак сме тук,
да плача ли, да се смея?
Пак сме тук,
за кой ли път вече, не помня аз как да се смея.

Пак до мен си ти, до теб съм аз,
колко липсваше ми тази милувка, колко тъгувах за тази целувка.
Пак до мен си,
чакам аз, чакам за нежна прегръдка.

Ала пак се повтаря- далеч си ти от мен.

Помогни,
ела ме освободи, освободи ме с усмивка.
Помогни,
аз погивам а далеч си ти.

И пак съм тук,
пак съм сам и пак казвам че няма да се повтори.
Ала този път го вярвам.

Чакам те,
тук съм и вярвам,
тук съм и се надявам.