Незабравена

И сянката бавно пълзи по стената,
слънцето пак залязва на моя сетен ден.
Как  жадувам аз звездите и луната,
приказната вечер, там, в тоя спомен стар, студен.

Милувката заветна, студ на минал мой живот,
и таз вечер приказна, безкрайна...
Ще се върне ли моята любов,
ще има ли пак нежна целувка под девствен вечерен покров.

Колко дълго ще ме гони спомена,
за първата моя любов.

Ах, думи неказани, нежни любовни поеми,
О,  желания непожелани, мечти на странник далечен,
действия ненаправени,
Мечта моя, сън мой, живот мой,
Любов моя...