tajno.... mnogo tajno, razstroi me..

Аз си мисля, че не трябва да е тъжно. Лъч надежда.
Малко е тъжно, че болката те е измъчила, но е за добро. Всички се учим, и , повярвай ми, всички по този начин. Колкото по-важни са уроците, които научаваме, и колкото ние сме по-важни, толкова повече боли. Не се стига лесно нависоко. Нависоко в духовната йерархия.
Това е бил период на грешки, които са те довели до едно извисяване, и са ти дали ценни уроци, които вече знаеш, и няма да се връщаш никога назад. Просто това е пътят на ученето.
Друг път, може би, ще бъдеш по-търпелив, когато съдбата ти праща уроци. А ние трябва да се размърдаме и да ги решим, не да се отчайваме.
Понякога решението е много просто, но не го виждаме, защото очите ни не виждат още.
Мисля, че трябва да те поздравя, като слушам тази изповед. Дано запомниш уроците и ги осмислиш правилно, за да може по-пълноценно да ги усвоиш. Трябва да се разбираме, и да разбираме живота.

Учудвам се, че има човек, който толкова всецяло да се отдаде на някого.
Но и аз съм от този отбор. ;)

kam viki11...za6to te u4udva , 4e ima takiva hora otdadeni tolkova mnogo na nqkogo... moje6 da obi4a6 nqkogo cql jivot nali...