Очакване

В един прозорец възкръсваш нощем ти,
преварил изгрев с клечка от кибрит,
Отляво ли, отдясно ли
някой ще се появи?

Улици се впиват в твоята врата.
Изтръпват от чакане ъглите сега.
Отляво или отдясно
някой ще се появи

А срещу теб тръгват влакове, свирки...
Запалвай всички лампи и излез.
Може би твоят дом ще е последна спирка
за нечия болка или вест.

Тихо стъпвай, градът отдавна спи.
Последен шум и трясък на врати.
Отляво ли, отдясно ли...
Никой не се появи.

Безсъница

По стълбите тичат
задъхани струни.
в празната къща се буди от сън
прашна китара.

От ъглите тръгват
забравени думи.
В прозореца някой подсвирква
и сяда до мен.

Лица и огньове
под мен се прегръщат
Земята се свива от мъка
по чужда планета.

Пулсира небето
и някой се връща
захвърлил монета за себе си
някога в прашния двор

Лица и огньове
под мен се прегръщат
Земята се вдига на пръсти и нежно
целува небето.

Кога ще се върнеш?
Кога ще се върнеш?
От тъмното песен възкръсва
и сяда отново до мен.

Изсъхна лозата
към тебе извита.
От дългото чакане времето спря
в мойто огнище.

Кога ще се върнеш?
Кога ще се върнеш?
От тъмното песен възкръсва
и сяда отново до мен.

Залез

Откъснах вече този лист
от календара на земята
когато слънцето се спря
в картината ми на стената

На избледнялото платно
забравен кораб се събуди
и късен гларус не успя
през слънцето да се промуши.

Преди да изгори докрай
крилата му се позлатиха
на палубата екна вик
и после всичко стана тихо.

Тревогата ми зазвъня
отново в празната ми стая
и чувствах, че и аз горя
и нищо повече не зная.

А слънцето закри очи
и бавно слезе към морето
Във стаята ми две сълзи
до късно тази нощ ще светят.

Лодка в дъжда

Дъждът вали, вали преди...
Пълзи и дълго дращи по стъклата,
а аз и този път оставам прав
във тъмнината.

Като светулка плахо примижа
една цигара нейде далече
и аз дочувам шепот на жена
която тръгва, тръгва вече

Дали пътува и сега
онази малка книжна лодка,
която сгънах на шега
над някоя дъждовна локва.

А после пратих е към теб
с молба при мен да се завърнеш
дори в това море от много дъжд
ти да побързаш, да побързаш

Сега вали, вали дъждът по прозореца.
От вестник стар изрязвам стих.
с много, много болка
и препрочитам на глас как търси бряг
в море от хора и дъжд
книжна лодка,

Дъждът и този път вали, вали...
Пълзи и дълго дращи по стъклата,
а аз запалвам клечка от кибрит
във тъмнината.

И само тази малка светлина
изгаряща до болка във ръката,
дано покаже пътя към дома
на лодката и на жената.