Като ни изгониха в стаята- учителките де- имах известно време да си помисля. Усещах някаква привързаност,  толкова позната, но по-силна от всичко за което знам. Не говоря просто за любов, а за такава любов, която те хваща изведнъж- знаете ли какво имам предвид?
Знам, знам- някав сулы тръгнал да ми обяснява за любов- не, не знам какво е любов, не, не казвам че не можех  да живея без нея, просто не исках, а сега... ами тва е друга история.
Вече знаех какво искам, обаче... ами един човек( класната) реши че ще помогне ако се раздрънка малко за нещата които беше "подочула" да казвам за мацката. Естествено, ефекта беше обратен
- тя се разсърди и имаше едно гонение цял ден. Вярно накрая разбра че г-жата е преувелиила, обаче не искаше и да ме погледне. Същата вечер имаше танци, защото си тръгвахме следния ден. Както се сещате- не отидох, дойдоха да ни викат- нас, момчетата де- половината персонал на хотела, пратих френдовете да се веселят и... седнах, пуснах телевизора и незнам колко време съм стоял така, 2, 3 часа? 
Чу се отваряне на врата, откъсна ме от мислите какво да причиня на г-жата дето се беше разприказвала, обаче не исках да виждам никой и се престорих на заспал както бях седнал на леглото, мислех че е братчеда,  ама усетих тихите стъпки, плахи, внимателни... трябваше ми секунда да се сета кой е. Отворих леко очи и гледах как влиза и проверява всяка стая без тая в която бях. Казах си, дошла е да ми се кара, и си се правих на заспал, обаче я чух как казва нещо и незнам защо, но се изправих и попитах защо е дошла. 
В следващия момент се шашнах- дойде при мен и мек, нежен тон започна да ми говори...
След 5,10 минути излязох с подскоци от стаята и право на купона.

По нататък разбрах че един приятел я е убедил да дойде. Странно, но той ще бъде и причината да се разделим.