Завръщане
Пътувах дълго с влака на мечтите,
спирах се на непознати гари –
обичах хората и ги разпитвах,
а после сърбах всякакви попари.
Болка малка се намърда в душата
със нея бавно пътя продължих си...
и започнах да празнувам в самотата
облечена в сребърен поток от мисли.
Нейде там във бледите пейзажи
усмихна ми се слънцето широко
и врабчетата по горните етажи
политнаха към него нависоко...
Душата ми внезапно с тях се втурна,
зарея се в небесна синева –
щастлива и свободна се завърнах
към себе си. Прибрах се у дома!
Със влака на мечтите пропътувах
пространствата и всичките сезони
гласа единствен на сърцето просто чувах
и с радост следвах моите закони.
Г. А.