Вас не смееше да мръдне. Да диша дори. В гръдта му се надигна едва познато усещане- като тежка буца, току-що паднала от сърцето. Той усещаше задавящо, всепомитащо щастие. То го заливаше и се оплиташе на възли в него. Той не можеше да каже нищо, не можеше да направи нищо освен да си поема кратки глътки въздух и да прегръща жената в обятията си. Той не мислеше. Само се наслаждаваше на това всемирно щастие и спокойствие.

Те поседяха така- за известно време.

Изведнъж, Вас скочи на крака и, забравил патерицата, поведе Люда напред. Той едва дишаше, едва вървеше, препъвайки се, усещаше тежест върху сърцето си. Толкова беше щастлив, че болеше. Люда подтичваше след него, докато той я водеше нанякъде за ръка.

Той все повече се задавяше, усещаше как сърцето му бие едва едва и сълзи напират да излязат.

Василий най накрая се спря пред едно дърво, покрай което нямаше никой и никой не минаваше.

Той пусна Люда и падна на колене- започна да рови. Той махаше с ръце в див устрем докато се опитваше да си поеме въздух.

Тя мълчеше и го наблюдаваше и бършеше сълзите си.

Той изрови най- накрая нежно положената, вече не толкова вишнено-червена, кутийка и се обърна към Людмила. Тя го загледа в очите.

Той отвори кутийката и откри за нея пръстенчето вътре.

По дясната си буза Вас усети да се стича сълза.

Гърдите му бяха прекалено тесни.

Тя нежно взе пръстена и си го сложи- беше й точно по мярка.

Тя падна на колене пред него, хвана главата му с ръце и го целуна.

Допря челото си до неговото и започна да му нашепва с очи.

Вас не можеше да диша. Сърцето му не смогваше…

Той разтвори широко очи, пое ръцете й в своите и ги целуна. Той се чувстваше сякаш някой прокарва меч през тялото му.

Той огледа все така красивото й лице и се вгледа в очите й и си помисли: ”Не мога да издържа повече на тази звездна красота.”

Сърцето му не смогваше. Гърдите го стягаха. Той се опита да проговори, но нямаше въздух.

Той се олюля и падна на тревата. Очите му бавно се изцъклиха и лишиха от живот.

Люда закрещя, хвана го за раменете и го разтресе, но той не помръдна.

Хората се притичаха, дръпнаха пищящото момиче настрана. Тя зарита, крещеше диво и се мяташе, но скоро спря. Обезвери се- строполи се на земята и зарида, докато я успокояваха.

Тя погледна блестящия пръстен и видя надписа на халката, като този път го разчете.

„Я тебя люблю.”