Без заглавие за тази история

Човек иска да има,
Човек може да има,
Човек има.
Те никога не съвпадат.
.
.
.
Красота х Ум х Достъпност = Константа
Тази константа винаги е 0
(Закон на Мърфи за Любовта)

В Любовта 1 + 1 = 2, a 2 - 1 = 0

Цялата ми скръб е скрита дълбоко вътре. Тези малки външни признаци на тъга са само сенки на скръбта, която пълни с тишина изтерзаната ми душа.- Шекспир

Най- големите скърби са причинени от самите нас. Никой друг не може така жестоко да ни рани, както ние самите се осакатяваме.- А. Д.

Една радост разбива хиляда скърби.

Рискът в любовта е загубата, цената на загубата е мъката-
Но болката от мъката е нищо в сравнение с болката никога да не се осмелиш да рискуваш [като се влюбиш].

Мъката без сълзи кърви вътрешно.

Няма друга тъга като мълчаливата.

Този, който крие тъгата си, никога не намира лек.

Скръбта прави хората искрени.

Мъката превръща един час в десет.

Дай на тъгата думи. Мълчаливата мъка шепне на крехкото сърце и настоява то да се счупи.

Потиснатата мъка се души. Тя беснее в гръдта и е принудена да удвой свойте сили.

Краят на бивола е месо в чинията, краят на лъжата е мъка.

Мълчанието е меч с две остриета. То води до дълбок размисъл. Късметлиите попадат в мълчание щастливи- тяхната обич към ценното, което имат се множи и заздравява, когато пак проговорят, те не хабят думи. По- малко дарените с късмет са принудени в мълчание от Мъката. Те виждат загубеното и многото начини то да не беше загубено. Когато те проговорят, те използват прекалено много думи- всяко слово вече е излишно и празно, маловажно. Но с времето те все по- настървено се опитват да запълнят всеки момент на тишина, в страх от мълчанието.

Загубата на скъп човек е като загубата на крайник- времето може да заличи мъката от раната, но загубата никога не може да бъде поправена.

Менандър казва, че времето лекува всички рани- и е прав. Но никой никога не уточни колко време.

Нищо не е безплатно- дори щастието се заплаща с мъка. Колкото по- щастливи сме били, толкова повече се плаща. И цената никога не е честна.

За всеки ден в Рая се плаща със 2 години в Ада.

Трудността в мъката идва не от бремето, което носим. Идва от знанието, че единственият човек, който може да ни отмени, е този заради чието отсъствие носим това бреме.

Всеки добър пияница знае, че Мъката плува добре. Но ако не се опитват да я удавят- какво им остава?

Тъгата срива и най- великите сред нас. Самите богове са повалявани от мъка. Как да не се запиташ- Ако боговете са създали нас- Кой е създал Мъката?

Мълчанието само по себе си не е страшно. Някой жреци се обричат до живот на мълчание. Проблемът не е, че мълчим- проблемът е, че имаме нещо да кажем. Някои не казват, защото не могат, не им е позволено, а други са найстина прокълнати- тези, които не се осмеляват да проговорят.

Ако имаш любов, не ти трябва друго. Ако нямаш любов- няма особено значение какво друго имаш.

Истинската саможертва не бива правена пред очите на колебливите. Истинската саможертва е когато останеш сам със себе си, изнурен и изтерзан, капнал от умора и си кажеш, че си заслужава.

Ако великите в нашата история не бяха вярвали във глупави и невъзможни неща и не бяха дали всичко от себе си, ние нямаше да сме тук, днес, чудейки се какво да правим с нещата, които те са завоювали за нас.

Най- големите жертви се правят когато никой не гледа.

Саможертвата е когато дадеш всичко от себе си. Когато всеки дъх е посветен. Саможертвата е когато се откажеш от неща, които не са твой. Саможертвата е даваш всичко което имаш, всичко което искаш, всичко което можеш, докато не остане нищо.

Чудех се защо някой хора просто продължават към следващата любов, винаги казвайки "Има още". Не мисля, че тези хора могат да живеят сами със себе си. Трябва определена лудост и определена готовност на саможертва да се обречеш на живот със самият себе си. Проблемът не е да живееш завинаги, а да живееш с това което си, завинаги.

Жертвите понякога са хубаво нещо, но човек трябва да внимава- да е скромен. Великите жертви се правят насаме. Но ако никой не знае какво си дал, как биха имали значение? Най- мъдрите и най- глупавите трябва да внимават- да жертваш всичко за нищо е все едно не си направил нищо.

Сърцето има доводи, които разумът не разбира.

Който много страда, много ще познава.

Самообричането на болка е неприсъщо на животните. То е в разрез с инстинкта за оцеляване. Животните са неспособни да си причинят болка без изглед да благуват.
Аз познавам много животни, които наричат себе си хора- те са неспособни да жертви.
Странно, не познавам хора, които наричат себе си животни.

На човека е присъща висшата мисъл- че неговият собствен живот е не толкова важен, колкото да извърши благородно дело. Само човека може да се осъди на болка, без да мисли, че ще получи нещо за това. Само човека е способен да нарани сам себе си или да позволи да бъде наранен, за доброто на друг.

Възможно е целта на живота ти да е да бъдеш предупреждение към другите.

Зверовете изядоха хората и им облякоха кожите.

Нагоре