Без заглавие за тази история :: "Опълченците на Шипка"

.
.
.
.
Цикълът "Епопея на забравените" е един от многото (и неуспешни) опити на Вазов да събуди националната гордост, като припомни за величественото, не толкова далечно минало, забравено от неговите сънародници. "Опълченците на Шипка" е една от 12^теоди в цикъла и е художествено описание на битката за едноименния връх.
В опит да разбуди българската национална памет, авторът описва храбростта и неуморимия дух на българските воини, смело бранещи върха срещу устрема на "ордите".
Вазов набляга на броя и настървеността на нападателите. Той ги антагонизира допълнително във ума на вече ненавиждащото бившите поробители общество, така приближавайки образа на българския борец за свобода до читателя.
Създавайки връзката читател-обект, поетът се надява да създаде илюзията за истинска прилика между извисеният войн и читателя. Но такава прилика липсва. Вазов създава творбата, за да напомни на съвременниците си за възможното величие. Хората, за които е предназначена, са по определение недостойни за свободата, за която опълченците дават живота си.
Вазов осъзнава, че това е така и отдалечава образа на воина от това, което читателят може да разбере, на което може да емпатизира.
Опълченците, притиснати от безбройното пълчище, при липса на муниции и храна, отказват да се предадат, избират честта и последната изява на непокорство пред робският живот. Като безстрашни лъвове те надават бойния вик и със зъби и нокти се борат докрай, давайки отпор, като хвърлят телата на падналите другари към прииждащото море.
И накрая, съсечени от турския меч, те почиват в Балкана, между света на смъртните(полето) и този на боговете (небето), далеч от обикновената "рая".
С това описане авторът иска да събуди чувство не на братство и близост до героите, а на срам пред жертвата на възвисените бойци, дали всичко за свободата на народ, които ги е забравил.
Вазов иска да освободи своите сънародници от тяхното недостойно невежество и да изкорени така ядосващата го слабост на характера на Бай Ганьо, на българина.
Показва контраста между умрелите за свободата и радващите й се сляпо, забравили жертвите, незаинтересовани от тях.
Вазов не успява да лиши Бай Ганьо от байганьовщината със срам, вдъхновение или братство. В мирно време Вазов се мъчи да обясни на свободните, че техният свят е заплатен скъпо, но не може да спре новата чума- непукизма.
Неговите творби се превръщат не толкова във вдъхновение за величие, колкото в красиви картинки на храбри, смели и благочестиви титани, за забавление на обезчестените, забравили себе си пчелички, обитаващи кошера на България. Картинките са интересни, но безуспешни- неразбираеми и отдалечени, напълно непознати и прекалено фантастични...
Бай Ганьо е свободен от Сюлейман, но си остава роб на себе си.

Днес попитах 20 човека(случайни): "Кой е Дан Колов?"
Само един успя да ми измъмри: "Ми някъв борец?"

Ако не знаете кой е- Питайте www.google.com

Нагоре