Когато нощта настъпи

Дните монотонни са
и в робот превръщат Човека.
Вярата,надеждата и любовта къде ли са?
Долавят се в усмивка лека.

Когато нощта настъпи
и луната слънцето измести,
прокрадват се в главата мисли
за бъдеще, за дни по-лесни.

Запалва се в душата искрица
и поглъща бавно мрака.
Щастието настъпва в дните
за този, който умее да чака.