"На някакъв вселенски кръстопът,
ръката ти протегната ме спира.
Сред милиони търсещи очи
отново твоите намирам.
И някак странно, някак изведнъж,
във мене всичко почва да се връща.
А думите ти, топли като юг,
ме карат да се чувствам някак в къщи.
Това си Ти – какъвто те познавам,
от онзи Първи Миг на Сътворение.
Когато взрив разцепи пустощта
и във сияние събуди се Вселената.
И от тогава все ни има с теб...
Животите си срещаме в спирала.
Какво е вечност? Ти и аз…
И вече знам – няма раздяла!"