На приказката стигнах края,
какво е после станало — не зная,
и, уморен, не смея да гадая,
но ето че в прозореца на стаята
денят угасна: мирен сън заспивай
в дланта на Бога любещ те, дете,
макар че времен мрак земята скрива,
не бой се, Бог е тук и бди над теб,
и скоро, много скоро ще се съмне,
и твоите очи
на утрото лъчите
отново в синевата ще съзрат...