"Кой може да обича като мама?
Да не пресмята, да не се щади,
да е готов докрай да се раздава,
а себе си от всичко да лиши.

Кой може да погали като мама
и болката със нежност да стопи?
Сърцето ми да стопли с думи само
и само с поглед да успокои.

Кой може като мама да прощава
неволни грешки, смъртни грехове?
Да мине и през огън ако трябва,
но да опази своето дете!

Едва сега разбирам, скъпа мамо,
(нали сега съм майчица и аз)
че другаде подобна обич няма,
че тя дарява с щастие и нас.

И то е щастие неповторимо -
да гледаш как детето ти расте,
избира път, нанякъде отива,
но не напуска твоето сърце.

Ти чакаш все, готова да посрещнеш,
готова да погалиш, да простиш,
ти болката му винаги усещаш,
сълзите винаги ще пресушиш.

И то се връща винаги, когато
изгуби обич, вяра, смисъл, път...
Докато майките са на земята
сърцата им заради нас туптят."