Той каза: – На мен ми харесват много жени. Аз не мога да бъда само с една. В отговор тя се усмихна. Той каза: – Аз съм си аз. Аз съм свободен и не дължа никому нищо. Тя запали цигара и сведе поглед. Той каза: – Харесвам жените, които ме разбират и ценят моята свобода. И нямам намерение да променям каквото и да е. Тя се подсмихна и издиша струйка дим. Той каза: Нека се позабавляваме, харесваш ми. Тя загаси цигарата и го погледна право в очите. Той разбра, че тя няма нищо проти...в. Той попита: - Сигурно си била с много мъже? Тя го прегърна и силно се притисна в него. Той попита: – Добре ли ти е с мен? Тя затвори очи и го целуна. Тръгвайки си на сутринта, той й каза: - Всичко беше невероятно, само нека си остане между нас. Тя протегна ръка и изтръска невидима прашинка от рамото му. Той каза: - Ще ти звънна някой ден. Тя кимна и захлопна вратата. Обади й се вечерта на същия ден. Нямаше я в къщи. Успя да се свърже с нея по мобилния едва късно през нощта. Тя му позволи да дойде в дома й чак след седмица. Той попита: – Е, как се забавлява без мен? Тя се усмихна и му предложи кафе. Той й звънеше почти всеки ден. Понякога тя просто не вдигаше слушалката. Той идваше при нея, когато тя му разрешаваше. Тя не обясняваше защо поканите бяха толкова редки. Той разбра, че иска да бъде с нея. Нервничеше, когато тя не отговаряше на позвъняванията му. Той излизаше от кожата си, когато разбираше, че са я виждали с друг. Той искаше за тях двамата да знаят всички. Тя беше против. Той пристигна с огромен букет кърваво червени рози. Тя прие цветята, но го помоли повече да не идва без покана. Той искаше да я помоли да стане негова жена. Тя каза: – Аз съм си аз. Той запали цигара. Ръцете му трепереха. Тя каза: – Аз съм свободна. Изведнъж му стана студено. Тя каза: – Не дължа никому нищо.
Стори му се, че сърцето му спря.
Тя каза: – И нямам намерение да променям каквото и да е......