Когато синовете пораснат
и тайничко станат мъже,
обаждат се плахо и казват:
“Маме, не чакай днес твойто хлапе!”
И тъжно се свива сърцето, ...
проблясват в очите сълзи,
пропити със майчина ревност.
Контролът ненужно боли.
Къде е момчето, което,
до вчера държеше в ръце?
Май днеска е яхнал крилете
и литнал към свойто небе.
Отлитай, детето ми, нищо,
че мъката в мене расте.
Тя, майката,
тъй е орисана,
гнездо да изгражда,
но и път да даде!