Ние, мъжките момичета,
момичета на антидепресанти
В живота мразени или обичани
помъкнали света в две тежки чанти
Превили гръб, разплакано- усмихнати...
пълзим на ум, но гордо крачим
Душата смачкана, но винаги изправени
Момичетата мъжки...те не плачели
Понасяме обиди, чужди настроения
раздели ни болят, но продължаваме
Момичета- магьосници, мистерия
Но за цената само ние знаем.
Платили сме мечтите си разбити
Платени са сълзите, всяка рана
Момичетата мъжки могат и да скрият
... но плачат...тайно и без драма.
Те могат да обичат и без граници
Болят и страдат, но отричат
Превързват раните и се изправят
Това сме ние- мъжките момичета...