Без заглавие за тази история

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.08.2013 17:24 - Тя

Автор: desonnac Категория: Тя и той

Прочетен: 2310 Коментари: 0 Гласове:

Тя имаше един странен навик, всъщност имаше дузина странни навици! Но този беше поразителен - пиеше сутрешното си кафе в 3 следобед.. Кой пие сутрешното си кафе тогава?! Но тя си бе такава, направо изтъкана от странности! Винаги имаше с какво да те изненада, понякога направо онемявах, същинска съвкупност от противоположности. Черно и бяло, сладко и солено, слънце и дъжд.. всичко имаше в нея! Каква... жена Господи!! Понякога ми се искаше да бъда като нея - тя беше някак специална, но не го осъзнаваше, това можеше да се види само отстрани. Толкова бях щастлив с нея.. Когато се събуждах сутрин често я виждах зачела се в някоя книга и прекрасните и кафяви очи пълни със сълзи, сякаш можех да прочета в тях за какво се разказваше в книгата.. Мразех да плаче!! Обичах усмивката и, заразителна, когато се смееше излъчваше страхотен блясък, заслепяваше ме с очарование, беше като дете! Като излизахме навън и аз вървях до нея с голяма гордост, струваше ми се, че всички ми завиждат, та тя... беше прелестна! Разбирате ли? Побъркваше ме как умело събира мъжките погледи върху себе си. Талант или проклятие, не знам как да го нарека! За мен беше мъка.. Проклетата ми ревност.. Но имаше моменти в които ме караше и аз да се чувствам като дете, разсмиваше ме, разплакваше ме, тя умееше да вникне в душата ти и да отнеме болката ти! С нея беше така очаквай неочакваното. Можеше с часове да говори колко много не харесва котки, но ако видеше на улицата някое бездомно коте непременно го прибираше.. Всеки път ме изумяваше!
Беше страшно нетипична уж жена - нежна, крехка пък все се справяше сама с всичко. На където и да тръгнеше винаги носеше книга с нея, обичаше да ми чете! И все ми говореше с някакви литературни термини за някакви автори и класици, пък аз нищо не разбирах, но обичах да я слушам, омайваше ме с думи! Никога, заклевам се никога през живота си не съм срещал друга като нея. Питаше ме дали я обичам и аз я обичах много, но ние мъжете... нали ни знаеш, тези думи с ченгел да ни ги вадиш от устата пак няма да ги кажем. Така обичат мъжете, мълчаливо.. действията са по-красноречиви за нас, а думите са излишни. Когато ме погледнеше с тези кафяви очи... Боже забравях всичко! Че ме боли, че ми е тежко.. Тия очи и на сън ги търся още.. Струваше ми се, че и всичко да изгубя, ако имам нея - няма проблем! Тя заменяше всичко.

Нагоре