Когато бях невидима, самичка,
единствен ти сред всички ме видя.
И моето прошепнато „Обичам те”
сред крясъците чужди си избра...
Едничък ти успя да ме откриеш
в тълпата озверели гласове.
Реши в сърцето свое да ме скриеш,
и само с дъх направи ми небе...
Във твоите ръце познах закрила,
в очите ти – намерих нежността.
Една прегръдка дава много сила,
когато е родена в любовта...
Със твоите криле превзех простори,
че ти ми даде вяра да летя.
Раздадох се във стихове на хората,
каквато съм, и лоша, и добра...
А винаги съм все една и съща –
невидима, самичка, много твоя.
Но вече имам пътя си към вкъщи.
Една любов, която да ме води...
Дори от мен да се отричат всички,
преди петелът да пропее трижди,
не спирай и за миг да ме обичаш!
И нивга не преставай да ме виждаш...