Ден след ден превръщат се във месец,

сезоните се сменят, живота сякаш продължава,

любовта защо я няма?!

Срещи безкрайни все със самотата уговорени,

цветни мечти пред врати затворени,

очи към реалността притворени,

нежна музика надделява над силния бас,

мълчание над гръмогласен смях..

променям ли се аз?!

Хора разни, думи празни, анархия на душевността.

Копие на някогашна усмивка

като лош навик на лицето дежури.

Липса на желание, на смисъл, отново безпричинност,

граматически- постоянно повтарящо се действие,

време- минало досегашно продължително в бъдещето.

Как да се скрия, когато няма кой да ме потърси,

опитах да изтрия, но паметта не ще да се отърси,

опитах да забравя, но как да го направя?!