Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2011 20:39 - ...
Автор: desonnac Категория: Тя и той   
Прочетен: 483 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 16.12.2011 20:40


(...) непреодолимото убеждение, че след като се гмурнеш в тъмата, след като тя те погълне цял и запрати срещу теб орди кошмари, някой ден, някак, някой ще се сети за теб. Че въпреки, че никога няма да излезеш отново някой ще се присети. Това е изворът на надеждата в тъмния час- че някой знае за теб. Че някой помни. Че някой ще пророни и само една сълза за теб. Но не може да е просто някой... който и да било. 
От друга страна от това е и изворът на цялата тъга- ти си сам във бездна и никога, никога няма да бъдеш намерен. А може би на никой няма да му е тъжно. Никой няма да те потърси. Никой няма да пророни сълза.
Дурам казваше, че всички ние сме сами в тази каша. Това за нас трябваше да даде надежда. Че ние всички сме обединени от своята тъжна съдба. Но тези думи всъщност вдъхваха страх у мен. Ние всички сме в тази каша, а все пак всички сме сами. И няма изход. И Дурам беше сам. "Такава съдба" казваше копелето руско....
Живееше сам. Под ЖП линията има проход за кози. И той там живееше, ненормалника.
Не защото нямаше пари за жилище... Просто живееше там, самичък. Умен човек. Но беше сам. Казваше: "Няма значение кой си, ако си сам."
И няма. Какъв си ти? Защо си тук? Какво правиш и защо?
Какво значиение има, ако си сам...
Ако единственият ти събеседник е гола стена, белязана от петна кръв?  



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: desonnac
Категория: Тя и той
Прочетен: 1369622
Постинги: 1263
Коментари: 503
Гласове: 2051
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930