Без заглавие за тази история :: "Мария Калас Завинаги", бира и паве. (също и пътечка в храсти)

.
.
.
Нашият човек си вървеше тихичко към срещата. Той беше женкар. Той обожаваше кратките свалки за един- два пъти. Затова просто по инерция се бе впуснал в няколко такива последните месеци. Той беше животно- секса беше просто нужен, а вече няколко месеца се правеше на някой, който не го правеше. Срамните му части бяха добили метафорично тъмно син цвят, като това беше едва най-скорошният оттенък на синьо. Той си мислеше за няколко неща:
Първо- той беше животно. Второ- Скоро трябваше да отиде и да види докъде е добутан процеса на Алекс. Трето- Алекс щеше да разбере, без съмнение, дори и брат му да си е помислял да изневери на обещанието си. Четвърто- той не издържаше.
Това беше лошо.
На много, много километри от него, Алекс може би биваше жестоко пребиван и обстойно разпитван за всяко негово деяние поне през съзнателния му живот и не подозираше, че брат му се страхуваше, ме ще остане без топки след като се поглези с една единствена афера.
Алекс се беше предал, беше се отказал от всичко. Той не правеше нищо. Нямаше сили за нищо и брат му ненавиждаше тази слабост.
И докато Алекс затвърждаваше с кръв и пот обещанията си, брат му гледаше мацката пред себе си и се чудеше как да наруши своето.
Уви, прозрение не осеняваше горкия ни второстепенен герой със сини ******. Това може би беше главната причина той да не прави нищо ден след ден. Защото той се виждаше с въпросната с такава честота, която не предполага просто приятелство, което и двамата бяха наясно, че са надминали още преди срещите да бъдат толкова често.
Вътрешни терзания. Интрига.
Сюжетът се задълбочава.
Лека-полека, през последните седмици, на него му ставаше все по- неприятно да я оставя, да не се вижда с нея. Главно, защото винаги случаят бе такъв, че той не бе правил нищо с нея. Ден след ден, все по- лошо. Той просто трябваше да си свърши работата, защото си беше такъв- животно. Иска да яде- яде, иска да пие- пие, иска да спи- спи.
Възможно е, между другото и двамата да са пълни идиоти.
Алекс защото... ами защото.
Другият- на този етап не е идиот.
Всъщност, основната цел на брата на Алекс беше тихичко, под радара, както се казва, да измисли план, заедно с няколко приближени на Алекс, за неговото оправдаване или бягство, като най- вероятното е бягството.
Това беше приоритетът, това беше целта му. Но да направи това, без знанието на Алекс, въпреки него. Защото вече доказаният идиот смяташе своето заключване за един вид изкупление. Не, не за военни престъпления, а за бившата му жена, заради която на него му беше гузно отдавна.
Но, нека се върнем към действието- вървеше си нашият човек към срещата, както толкова много пъти преди- за по бира, за по една-две думи.
Пийнаха бира, поговориха си- абсолютно нормална вечер. Изпрати я до тях, както винаги. Казаха си чао и той си тръгна по обичайния маршрут, както винаги. В главата му изплува песен, с която да запълни тишината, както винаги.
Завръзка.
След двадесетина метра го жегна нещо. Настроението му се развали. Не му се тръгваше, искаше още малко да си поговорят.
Само за част от секундата го осени проникновение, каквото не бе имал никога.
Първото което каза, осенен от провидението беше: Мамка му!
В ума му изплува само и единствено фразата: "Сюжетът е разкрит" казана с глас достатъчно драматичен, че да накара всеки до безизразно, умислено изражение.
Картината в главата му доби яснота за миг. Той вървеше в коридор с бойна стъпка. Виждаше се отпред, не беше в тялото си.
Изведнъж лицето се разцепи на две и се раздели. Станаха двама, абсолютно еднакви персонажа, с разликата, че единият се запъти с разперени за прегръдка ръце към една жена, а другият извади меч и нададе боен вик.
Това може би беше история с двама главни герои. Но ролите се бяха объркали някак.
В същата секунда, в която Алекс осъзна новия си проблем за него стана ясно, че съдбата се гаври с него. Той беше в безизходица. Пред него беше избора да спаси брат си от затвор, който самият Алекс не бързаше да избегне, и да се откаже някога да се види отново с нея, като на всичкото отгоре брат му щеше да му натяква с месеци за... всичко което е оплескал. Това беше морално правилният избор. Да се жертва. Другият вариант обаче- да остави брат си в затвора и просто да се наслади на жената, поне докато не му омръзне.
Това беше ужасяващо за него. Той трябваше да се самоубие. Ако спасеше брат си- убиваше себе си, ако оставеше Алекс- пак убиваше себе си. Той не можеше да остави Алекс, но и не можеше да го спаси.
Той още не беше сигурен какво точно се случва с него и защо, а скоро трябваше да вземе решение. Коя част от себе си да убие?
Обрати.
Ужасни клишета, но уви- художествени похвати често употребявани от съдбата. Какво да се прави- понякога живота ти дава лимони и просто няма как да вземеш тези лимони и да ги хвърлиш по него крещейки, че искаш ябълки.
Неизбежна безизходица.
Слава богу- това са измислени герои и за тях има надежда.
Трагедия или комедия.
Разликата- В комедията главният герой получава момичето и всичко е спокойно, в трагедията тя го убива и окача главата му на стената си.
Напълно възможно е в истинския живот тези двама да умрат преди да измислят какво точно да направят. Това все пак е въпрос без отговор- да убиеш себе си или да убиеш себе си? Няма изгледи за изход, няма как.

Deus Ex Machina

Нагоре