Без заглавие за тази история :: Като раците. Ходим само настрани.

Име?
Алекс.
Той е главният герой. Поне засега.
Преди години беше полковник. Неговата история е дълга, нека прескочим малко.
Но трябва да знаете какъв е героя, неговата мотивация, предисторията(или поне частта от нея която има значение).
Счупен. Дефектен някакси. Но не в лошия смисъл! Просто... не както трябва. В армията го обичаха, защото беше луд. Луд в най- добрия възможен смисъл. Вдъхновяваща, но и вдъхновена лудост. Страхът му беше чужд, както може да е само на един войн. Един такъв... мил, остроумен човек с чувство за хумор. Интелигентен и образован, верен, на тези които го заслужават, до гроб. Въобще- фикционален герой отвсякъде. От някоя детска книжка излязъл. Поне докато не стане напечено. Тогава ставаше звяр- един такъв безумен, с искрица на нечовешко в очите. Човек на крайностите- или правеше нещо докрай или не започваше. През неговите очи всичко беше просто- светът беше черно- бял, без сиво.
Биография?
Служи в армията. Коя? Без значение. Колко? ... доста.
Но нашият герой е многопластов. Той беше и учен. Енциклопедист по общо мнение поне.
След доста години, нашият герой реши да се отдаде на малко почивка. Той не напусна, но и не служеше както преди. Той си живееше в един мирен град.(доколкото може да бъде мирно едно място около него.)
Ожени се.
Само да изясним две неща- Той беше женкар. Пословичен при това. И също така- той не се ожени по любов.
Дали защото е мислел, че е просто логична житейска стъпка, дали защото си е харесал повечко въпросната- не знам. Но се ожени. Не по любов.
Той остана по любов- случват се и такива неща.
Той си я заобича както си трябва. Не помисляше за други жени, не й изневери веднъж.
Но такова животно не се спира ей-така, от раз. След време онзи прекъсвач прищрака в главата му. Скараха се за глупост(като че ли мъж и жена за друго не могат да се скарат) и се разведоха. На него не му пречеше. И защо не? Случват се и такива неща.
Мина година и по неведоми пътища, те се събраха отново. За съжаление(поне негово) обаче, тя нямаше на ум помирение, а още един, последен шамар в лицето му.
Направо сърцераздирателно- той я чакаше и чакаше да се появи, а тя остави на друг да му разбие сърцето.
Смешното е, че той се беше пенсионирал, точно когато тя се събра с него. И той беше без нищо. Освен жлъчта, разбира се. С неговите връзки веднага го назначиха отново. И той коли и беси няколко месеца, някъде по забравени от бога, човека и природата места, докато не го върнаха обратно насила.
И той започна работа като цивилен, по принуда. Но съдбата не беше свършила с него- защото той трябваше ежедневно да работи със своята бивша съпруга. Всеки ден, по цял ден. Безвкусна шега или възможност за мъст...
Но той си отмъсти. Отмъштаваше всеки ден, по цял ден. Започна и да пие. Пренесе лудостта си извън бойното поле в степен, неприемлива дори за него.
Ето го и края на вица- тя искаше да се съберат отново- този път наистина... А той го искаше също.
Вече си знаете обаче какво стана, нали?
Той се пенсионира за втори и последен път, а тя му би шута. По най- нежния и съобразителен възможен начин, разбира се, но все пак- би му шута.
Това е предисторията на нашия герой.
Сега- проблема. Какво трябва да преодолее той? Каква е целта му? Какво, аджеба, иска?
Той е измислен герой. Той е влюбен. Той не иска да бъде с нея. Или по- точно- иска, но не се стреми към това. И не иска и не иска друга.
Това е проблема му.
Но цел- той няма. Той продължаваше да работи с нея. Всеки ден. По цял ден.
Но той стана отшелник. Той не излизаше, не говореше с никой. Всичките му заложби- похабени. Години се точеха- той държеше на своето. А тя- добра душа. Не беше кучка. Добра душа.
Това е увода, предпоставката- сцената е готова.
Къде е топа?
Какво истрелва действието напред?
Един ден дойдоха да го арестуват. Той се даде без бой. Счупен- не в добрия смисъл. Без воля и без желание, той и без това просто чакаше края на дните си.
Контекст?
През тъмните улички, бавно, но сигурно, с много псувни и ръчкане в гърба го водеха към съд. Процес за извършени военни престъпления.
Възелът. Неочаквано събитие, откритие или образуване.
Той имаше брат близнак.
И той беше военен. Отдавна напуснал- вече частен. Той беше женкар. Със несломен боен дух. По- малко мил. Несподелящ склоността за вечна любов на брат си, видял всичките му грешки и ненавиждащ логиката му.
Брат му пристигна със проста заръка- да замени Алекс. Да поеме живота му, или малкото което имаше. Да продължи историята, да види накъде съдбата води любимата на Алекс и защо. Да разнищи сюжета, все още лишен от смисъл.
Докато ума на Алекс беше в живота, любовта, брат му обожаваше войната все още. Жените- те бяха второстепенни елементи.
Прогресия.
Той пое живота на Алекс без проблеми. Докато самият главен герой все още очакваше да започне процеса, брат му променяше нещата. Той не беше, защото не можеше да бъде, отшелник. Търсеше нещо в живота на Алекс, нещо което той е изпуснал. Търсеше сюжета. Кой беше причинил това на брат му, защо. Кой се гавреше със семейството му, с целият кръг от другари на Алекс, чрез Алекс.
Но най- вече просто се забавляваше- с каквото намереше. Въпреки заповедта на Алекс да пази клетвата му за самота. Въпреки, че той не биваше да бъде женкаря, който беше.
Завръзката.
Той се сприятеляваше с една жена- приятна компания. Не за друго- за компанията, или евентуално- секса. Нищо особено.
Занимаваше се, докато чакаше Алекс, неговата присъда или бягство. Старите другари да се върнат, да избухне война- нещо!
Той излезе от вкъщи, за да се види с нея.