-Васильоша, ти си замина, не писа, не се върна с години. Пък и тогава бяхме само деца. Какво сме знаели тогава, за любов и такива неща. Казвали сме и не сме мислили. И ти си ме забравял- признай. И ти си ме оставял-признай. Защото онези обещания не са истински, не са сериозни.

-Така ли го мислиш?- попита с горчивина Василий.

-Ти когато се върна си беше добре, нищо ти нямаше. Сега защото съм ти пред очите, защото не можеш да ме имаш- за това ме искаш.

-Ти помниш ли какво ти обещах като заминах?- Вас не я гледаше в очите. –Така и не ти подарих онзи пръстен.

-Ти имаш ли го още?- изненада се тя.

-Че той още си седи заровен, момиче… А аз те обичах. За теб си мислих все в Афган. И все се надявах да ме докачаш да се върна. А като онзи ми отвори вратата…- Вас осъзна, че не водеха разговора, който той си мислеше, че водят. Тя не спореше с него, не се опитваше да го убеди- тя го изпитваше, проверяваше го. Тя беше дошла с причина.

Василий падна на коляно, раненото, пред нея и се взря в очите й. Той я изпиваше с поглед. Уверяваше се:

-Искам те.

Тя тръсна глава:

-Не!- очите й се навлажняваха.

-Обичаш ли го? Какво ти даде?- тя гледаше Вас без да отрони и дума и докато той се взираше в умислените й очи пак му направи впечатление колко малко се е променила- все така хубава, все красива. Все ангелско лице, обгърнато от златисти кичури коса, падащи спокойно на рамената.

-Люда, Людичка- какво искаш!? Кой!? Защо не ме дочака, момиче?- той се приближаваше към нея с всяка дума, а от очите й вече течаха сълзи свободно.

-Сложно е… ние с тебе не можем… няма как. Аз го обичам, Ваня- кратуна с кратуна празна…

-Не мога вече! Не издържам! Няма и ден повече да изтърпя! Оцелях и от Афган се върнах за тебе!

Девочка, скажи! Да си ходя или да седя! Сега или никога! Сърцето ми се къса да те гледам- още по- зле ако не те гледам! Казвай и да се свършва…- той отпусна рамене и я зачака без да мига.

Тя избърса очи и го изгледа изпитателно.

Секунда преди да го каже, Вас знаеше:

-Обичам те.- отрони му тя и се хвърли в прегръдките му.

-Ами твоят мъж?- Василий просто между другото попита.

-Че аз сега с кого съм?!- каза тя без да го пуска от обятията си.