Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.06.2011 23:36 - "Зими в Москва и Афган" - 4
Автор: desonnac Категория: Тя и той   
Прочетен: 522 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 14.06.2011 23:40


.
.
.
.

Вас спокойно извади всичките си пари и ги подаде през рамо. Но докато усещаше как ръката на момчето се пресяга към пачката Вас се извъртя- избута пистолета и хвана китката на момчето- заби другата си ръка в главата му и онзи се строполи на земята като чувал картофи. Някакъв огън се запали у Василий и той започна да рита момчето в главата. То беше вече в безсъзнание и не можеше да се възпротиви- краката на Вас уцелваха всеки път и избутваха главата назад, изкривявайки гръбнака на момчето неестествено. Василий се спря едва след като локвата кръв стана прекалено голяма, за да бъде игнорирана. Взе бастуна си и си тръгна най- спокойно, без да поглежда към момчето или да вика линейка. Вас се прибра в апартамента си и от вратата го лъхна задух- той се беше отбил колкото да си остави нещата. Той седна на един от двата стола в целия апартамент и извади снимката от Червения площад с Люда. Вас остави снимката в средата на масата и легна да спи в неудобното легло- единственото в клаустрофобия-предизвикващият апартамент.

Минаха ден-два и Вас откри, че старите му приятели едва го помнят.

След няколко месеца си намери работа като охранител на блок. Той чистеше входовете и пазеше- не плащаха много, но за пари не се притесняваше.

Василий започна да пие. Много. Той се сбиваше по улиците и често осакатяваше другите. Но той още имаше познати- бивши военни, правителствени агенти, милиционери- все му се разминаваше. Той не се напиваше- просто от време на време изтрезняваше.

За известно време Вас се виждаше с Люда- те си говореха, разказваха си за зимите в Афган и Москва. Тя беше все така красива и щастлива, както Вас си я спомняше отпреди 8 години. И не се променяше, каквото и да ставаше. Тя не даваше признаци да знае, че Вас още имаше чувства към нея. Може би не знаеше, а може би не искаше да нагнетява атмосферата.

Скоро обаче Вас не можеше да издържа. Той винаги очакваше тя да му заяви някакви скрити чувства и да зареже Ваня, но това никога не ставаше. И Вас реши, че не може да се вижда с нея повече.

А какво можеше да прави?

Вас започна да пие.  Той се напиваше все по- често и се виждаше с Людмила все по- рядко.

Минаха година- две. Берлинската стена падна, Горбачов разпусна СССР. Вас пропи всички събития извън ежедневната си рутина.

Все по- рядко се виждаше с Люда, но всеки път виждаше у нея щастието донесено от Дерьозов и всеки път се надигаше ярост у него, която някак озаптяваше и възпираше.

Мина време, дойде года `92ра. Цяла година откакто Любянка не беше вече домът на КГБ.

И Людмила започваше да вижда в измъчените очи на Вас това, което й беше убягвало досега.  Тя незнайно колко дълго се беше чудила какво да прави, ако направи нещо въобще. И Вас виждаше тези колебания дори през воала на бира и водка. А тя вече не можеше да се лъже за причината за тъмните кръгове под очите и вечно изпоцапаните дрехи, занемарената коса и оставяна понякога за прекалено дълго без надзор брада.

Вас не беше казал нищо през тези години, беше я оставил на невежеството.

Тя го извика в лятната градина през лятото на `92 и вече не толкова младият Василий реши, че е дошъл моментът да изразходва всичките думи, които му бяха идвали на ум от години:

-А ти нали ме обичаше?- изненада я той със спонтанният въпрос- Нали щеше да ме чакаш?

 




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: desonnac
Категория: Тя и той
Прочетен: 1366467
Постинги: 1263
Коментари: 503
Гласове: 2051
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031