Вас се настани на дивана, срещу носещия потник мъж и зачака Люда да донесе кафето.
-Аз съм Ваня, между другото- Иван Дерьозов.- каза онзи все така увеселен и протегна ръка над масичката за кафе.
-Василий Сергеевич.- пое ръката му Вас.
-А вие откъде се познавате?- попита Дерьозов.
-От тук, аз следвах физика в Ленинград. После ме пратиха в Афган.- отговори дружелюбно Вас.
-И аз щях да ходя, ама ме скъсаха на медицинското.- онзи му намигна.
Меките стъпки на жената се чуха и дрънченето на метал.
-Нямах представа, че ще дойдеш, иначе щях да пооправя или поне да взема бисквити.- Суетеше се тя около двамата мъже. Което беше ненужно, защото апартаментът беше безупречен.
-Кога се върна? Какво стана?- за изненада на осакатеният войник тя седна до Ваня и се сгуши в него.
Тогава Вас забеляза златните халки на пръстите им.
-Онзи ден. Раниха ме "призраците" и ме върнаха в Русия.- Вас си мислеше за нещо съвсем различно докато механично и отговаряше.- А ти си се оженила?- думите излязоха със студенина, същата, която се беше настанила в гърдите му.
-Да, преди 4 години почти.- Люда говореше спокойно и с блажено невежество в очите. Тя не се усещаше.- Исках да те поканя, но ти не ми писа и...
-Афганската поща не е много надеждна- Вас си помисли за всичките свалени самолети, опитващи се да минат над планината връщайки ветераните в родината.
-Как беше там, разкажи- тя все така се усмихваше и обхождаше лицето му с очи, спирайки се на белезите, които все още се виждаха.

-Не ми се говори за оная тиня. Разкажи ти, какво е станало, как си…

И тя му разказа. Как се хванала като сервитьорка. Как се запознала с Ваня. Как се влюбили лудо и как той постоянно й правел романтични жестове. Как накрая й подарил пръстен с диамант и се оженили. Било голямо празненство. Разказа как му пращала писма, които той така и не получил. Как си взели апартамент. Как се чудили дали не им е време за деца… Вас седеше и слушаше, усмихваше се едва едва от време на време, докато потъркваше дупката в крака си.

Те си поговориха и после Василий си тръгна, вече по тъмно. Дълбоко умислен куцукаше по улицата, когато усети натиск върху ребрата си. Чу се глас иззад него:

-Вади всичко от джобовете- пари, ключове-всичко.