Без заглавие за тази история

.
.
.
.
Може би се познаваме...
Тази седмица (26.06-01.07) се навършват 4 години от най- прекрасната седмица в живота ми...
Седя си не-толкова щастливо пиян и свивам цигари и се чудя- "Какво да правя?"
Не дерпесиращото "Леле, Боже, к`во да правя?!" ами просто обикновеното "Какво да правя?".
....

Знаете ли, преди 2 години (почти точно- блога е на 2 и 1 месец) бях на първо място в най- активни в Blog.bg за няколко месеца(скромен съм). Това означава:
1- Доста ме четяха
2- Имах доста да говоря(дали съм казал нещо знаят само тези които са чели)

Може би е очевадно, но вече не говоря много- не че нямам какво да кажа...
Чакайте да свия цигари и да пусна музика ...

40 минути по-късно
Извиняваите- малко се разсеях...

Така и така- няма какво да се прави - вдигам чашата всеки път като тавана ми се стори по- интересен от... каквото и да било(затова и съм пиян)...

Но обратно към интереса.
Защо млъкнах?
Ами в един моменти човека, който трябваше да разбере тези неща "откри" този блог.
Блога не беше създаден за да й въздейства по някакъв начин... всъщност, до последния момент не исках тя да го вижда. Но, по шега на съдбата тя го видя.
1 месец след създаването му тя го прочете.
Какво стана след това е написано в блога.

Защо пиша празни приказки?
Ами... не знам.
Знам че трябва да напиша НЕЩО, но уви, не ми се пишат сериозните неща, които имам на чернова и затова просто ще напиша НЕЩО.
Това е, всъщност- няма повече- пиян съм и свивам цигари и си спомням за "доброто старо време", НО- трябваше да напиша нещо, макар и несъществено, несъстоятелно и безмислено...

И въпреки това разбра доста от този постинг- знаеш че още ми пука, че още ме боли и че от време на време пия за да стане по- добре, но при все това- още мога да пиша!

Нагоре