Без заглавие за тази история ::

Хайде да разкърша ставите, че вече се схванаха...
.
.
.
.
.
Е, откакто последно писах нещата се промениха...
Тук да ви спра- не, не се промениха за добро...
.
.
.
Дам, вече минах през фазата, в която се самоунищожавам с всевъзможни методи...
Вече и за това не ставам... волята ми е пречупена до степен в която... ами не представлявам опасност дори за себе си. Това е особено обезпоойтелно за мен, тъй като досега не съм бил в ситуация, в която да съм безполезен...
всъщност, ако знаехте през какво съм минал през малкото си( но дълги) години, ситуацията щеше да ви се стори нелепа... на по- садистичните- дори смешна.
Подлаган съм на изпитания, който трябваше да ме пречупят, съдбата се е гаврила с мен толкова често, че дори не ми прави впечатление вече...
но след всичките тези безизходици и отчайващи случай, аз все пак оцелях, че дори се надсмивах на миналите злощастия...
А сега, търся парченцата от старото ми Аз, без надежда да въстановя нещо и всъщност е смешно, защото нещото, което ме довърши беше толкова дребно, че дори незначително... как, по дяволите, се случи всичко това!?
Неслучайно ползвам думата "оцелях"!
Не ме довършиха неща и хора, които целяха повече от това просто да ме докарат до депресия... А ето че вече съм нищо, тъна в срам, заради това което съм.
И защо?
Просто защото си пропилях шанса...
Странно, когато живота ми стана спокоен, някакси успях да проваля една перфектна връзка, като в крайна сметка провалих и себе си и още няколко човека, които даже нямат нищо общо с тази история...
Какво сега?
Преди 3 месеца имах отговор за този въпрос.
Вече, самият въпрос изглежда безмислен- вече няма нищо, миналото е без значение, настоящето е депресиращо, а бъдещето... е, него никой не го знае, но мойте предположения са подтискащи...
.
.
.
.
Хайде стига ви дозата депресия за тази вечер...

Нагоре