Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.06.2008 21:50 - Сбор стихове. Отново изровени в нета
Автор: desonnac Категория: Тя и той   
Прочетен: 3118 Коментари: 0 Гласове:
1



Без име


Един живот не стига да обичаш,
И мига не можеш ти да спираш.
Една любов е всичко свято
Като падаща звезда от детско лято.
Една е тръпката незабравима -
Нежна, като сън неуловима.
Промъква се във веселите ти очи
И една единствена остава в мрака да блести.
Една сълза очите напоява,
Една душа от болка страда.
Една любовна мъка не притихва,
Щом сърцето в раната си пак любов притиска.
Един шепот във мига остава да крещи
И този миг от любовта белязан да гори…

Но един живот не стига да обичаш, не!
Обичай ме преди живота да умре



Закъсняло
Очаквах те , сънувах те, жадувах те,
поисках те, намерих те, откривах те,
целувах те, възбуждах те, събличах те,
пленявах те, омайвах те, въздигах те,
ревнувах те, намразвах те, прощавах ти,
ранявах те, погубвах те, наказвах те,
приемах те, отблъсквах те и лъгах те,
изстрадах те, изплаках те,
обичах те… и още е така


Знаеш ли?


Знаеш ли какво е да обичаш -
да си с любимия човек в пролетния ден?
Истински да вярваш във момиче
и да си казвате вий тихо: “Искам те до мен”.

Знаеш ли, сълзите ми ще тичат
неуморимо по лицето в тъжните ми дни,
тръгне ли си, без да ме обича…
и ще тупти едно сърце: “Със мене остани…”.

Знаеш ли какво е да мечтаеш
и в тъмнината да бленуваш нейното сърце?
Днешния си сън да разгадаеш
и да изтриеш ти сълзите от твоето лице..

Знаеш ли какво е щом обичаш,
да не намираш ти ответ на искрения зов?
Всеки път тъй тихо да се вричаш
и да бленуваш ти отново, търсейки любов...


Обичай ме


Без думи тихо ме обичай, че показност не иска обичта,
във вечна вярност не се вричай, лъжи са клетвите във любовта.
Недей се впуска в приключение, от наранена гордост се пази,
не е любов,а заблуждение чрез мен това което търсиш ти.
Но ако чувството е искрено душата си пред мене разтвори
и аз ще бъда с тебе истинска, с любов ще те посрещна,остани.
Обичай ме,в ноща сме двама,
обичай ме със плът гореща
обичай ме,но без измама,
обичай ме с любов човешка.
Гори и в любовта изгаряй върши нещата винаги докрай
с очите само разговаряй, че влюбеният думите незнай.
Ръцете ти - крила на птица, очите ти - по-тъмни от ноща
душата ти свисти от чувства свисти като опъната стрела.
Тъй жадна съм за теб,все искам глава на твойто рамо да склоня,
с любов към теб да се притискам от двама ни,нов свят да сътворя!!!



Желана и обичана

Красива си като небето,
Обляно в слънце в летен ден!
Красива си като морето,
На което винаги съм в плен!

Красива си като луната
Грейнала в ноща,
Желана си ,като звездата
От моряка в буря през ноща!

Обичам те любима моя,
Без теб безсмислен е света,
Ала и ти със красотата своя,
Обичай ме за да пребъде любовта!

Ненужно

Кому са нужни спомените наши
кутии прашни, единични чаши,
стени със отпечатъци от дни,
и нощи с отпечатък от стени?
Кому са нужни спомените наши -
изсъхнали греди и стълби страшни
за тайното ни връщане назад,
кой вместо другиго е бивал млад?

Обичам те

Обичам те,това разбери и знай,
че вечно любовта ми ще гори,
и в сърцето ми ще бъдеш само ти.
Дали и ти се чувстваш така
щастлив и влюбен както мен?
За мен дали страдаш и дали мен жадуваш
в студените нощи и дни.
Но знай дори и да не е така,
душата ми ще гори,
защото
съдбата е решила
в нея
да си
ТИ

"Моментно"

Аз те обичам. Сега и тук.
Защото "после" и "там"
може вече да няма.
И те държа за китките. Днес и тук.
Забравям тълпата.
Разглеждам очите ти. Тази нощ....сега...
Защото "друга нощ" може да няма.
И целувам...устните ти,
докато земята умира
от внезапен
пристъп
на страст
към луната.

"Пристъп на носталгия"

Затрил се далеч от Европа,
седях пред едно кафене,
съсредоточен във лаптопа
на свитите си колене.
Погълнат от бизнес проблеми
със поглед на нещо се спрях,
несвързано с болните теми
и в него безцелно се взрях.
До днес все го бях подминавал -
бутонче с картинка на дом -
ненужно, навярно решавал,
че ще ми е с тоз надпис "Home".
Но в случая, знам ли как точно,
обсеби ме мисъл една,
от някого сякаш нарочно
превключен на друга вълна.
Бутонът е да се натиска
и втренчен във него така
решително ми се прииска
с лаптоп-пойнтера под ръка
да кликна, бутона щом стигна
и още в секундата съща
с клепачите докато мигна,
да бъда пред родната къща.

"Пълнолуние"

Знаеш ли, снощи ме нещо прихвана
и на тавана целунах луната.
После не помня какво точно стана,
но се усмихна тя, взе ми ръката
и ме поведе по лунна пътека.
Сред милиони звезди спряло беше
времето, а светлината им мека
около нас закачливо струеше.
Бе тъй красиво, вълшебно, омайно -
приказка някаква или реалност.
Беше вълнуващо, малко потайно,
даже със тръпка и вкус на фаталност.
Плувахме вечност в тази феерия,
а сутринта, щом отворих очите
погледът ми до мене намери я -
мойта луна със звезди във косите.

"Покана за..."
Ако имаш мъничко свободно време, а навън дъждът не спира да вали, ако няма никой, който да те утеши, или няма път, по който да поемеш... Ако си написал стих за твоята тъга, а самата тя все още е във тебе, ако няма скитник, който да я вземе или пък крадец с протегната ръка... Ако имаш само клечка от кибрит, а кутийката е мокра от сълзите твои, ако си самотен сред приятелите ти-герои, или нож от тях в гърба ти е забит... Ако си прочел и книгата поредна и навън дъждът не спира,а вали, ако още нещо в теб боли, ако искаш вечерта да е последна... Чуй отвън как капките говорят с думите на моята душа: "Аз те чакам боса под дъжда, във дланта си свила шепа обич. Мъничко свободно време ако имаш- остави чадъра и ела."  


Тагове:   Нета,   Отново,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: desonnac
Категория: Тя и той
Прочетен: 1366674
Постинги: 1263
Коментари: 503
Гласове: 2051
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031