Без заглавие за тази история

До следващото лято

Златни петна във прозорците тръпнеха.
Лятото свършваше пак.
Вятърът, скитал из топлите улици,
легна пред мойта врата.

Капеха бавно листата по двора ми.
Небето се сви от страх.
Може би искаше да ми каже,
че няма да дойдеш пак.

Влюбени птици от тука отлитаха.
Лятото свършваше пак.
Тъжни следи по небето се нижеха.
Търсеха топла страна.

"Сбогом!" - до другото лято си казахме.
Минаха много лета.
Може би искаше ти да ми кажеш:
"Сбогом!" - до есента.

Къде си, лято?

Тръгна си от тук лятото горещо,
но остави пак следи във нас.
а една вълна дълго ще ни търси,
за да ни нашепне почти без глас.

"Защо оставихте да стене самотното море
и то ме прати за да ви намеря.
Защото този бряг е пуст и няма го смехът,
със който се прегръщахме до вчера."

Още си е там пясъчния замък,
който вятърът не разруши.
Може би сега, скрит зад някой камък,
чака да разтвори за нас врати.

Защо оставихте да стене самотното море,
с крила написа тръгващото лято.
Без вас какво е този бряг и синьото небе,
без вашата любов какво е лято?

Връщай се при нас, мило наше лято,
огън върху пясъка да накладем.
Връщай се при нас, мило наше лято,
слънце във косите си за да заплетем.

Нагоре

Тагове: Михайл,

Гласувай:

Подобни постинги

Panagyurishte Treasure
Михайл Белчев- Поезия.

Следващ постинг

Предишен постинг

Пак- Александър Дюненко

Сила- Добри Жотев

Коментари

Няма коментари

Търсене