Непрлогледен мрак изпълва стаята, не се виждат дори очертанията на стените.
Смътно се дочува шепот, броят на говорещите не може да се определи, но очевидно са много.
Чува се изщракване и свистене, което отеква из празното пространство-
забелязва се искра, която нараства и се оформя.
Шепотът замлъква, настава тишина.
Светла фигура се откроява в мрака- нисък мъж, не, това е момче, може би на 15 или 16 години.
Въпреки че фигурата се състой от светлина, не я излъчва, единственото, което виждате е момчето с обръсната почти до кожа глава (може би, за да вдъхва респект или пък за да подчертае фигурата си).
Момчето пуши цигара и около него се вие дим. Поглежда напред(относително на позицията му- едва се разбира кое е долу и кое- горе в непрогледния мрак) и забелязвате очите му- дълбоки и умислени, само те го отличаваха от всяко друго хлапе, което сте виждали, но не със особен блясък или цвят, а със усещането, което внушаваха- някаква скрита мъдрост или по скоро дълбочина, непривична на толкова млад човек.
Веднага след това забелязвате лицето- белези красяха някога красивото лице на момчето, един белег се открояваше- дълъг разрез, започващ малко над дясната вежда, завършващ ниско, вляво на лявата буза. Останалите бяха скрити в мръсотия, по- къси, но едва ли незначителни.
Обичайните бръчки, които присъстват по крайчетата на устата при нормалните хора липсват, сякаш винаги е бил с тази сериозна физиономия... суровото изражение се изкривява в безразличие. Фигурата накланя глава на една страна, дръпва от цигарата и хвърля фаса. Димът се разсейва и той размърдва устни:
Вие не знаете кой съм, обзалагам се че не сте и чували за мястото където съм роден.
Името ми е без значение, а мястото, което наричах дом изчезна отдавна.
За вас сам минало, един спомен, които и да сте, ако слушате тези думи, вероятно искате да знаете защо направих този запис.
Е... това е една история, от която се надявам да научите урок- странна гримаса се появява на измъченото лице, едва забележима усмивка, изпълнена с горчива радост и тъга. Очите гледат празно в пространството-
Това не е историята на един живот, защото това същестуване не бе осмислено за дълго. Това не е историята на един мъж, защото си останах глупаво момче. Това е историята на една усмивка, историята на една прегръдка, история на една целувка, на една сълза. Това е историята на две думи, на една лъжа, която изчезна във времето, историята на една истина, която оцеля след всички изпитания. Това е историята на двама души, на две сърца. 
Това е историята на една любов.

Част 1- прелистете на следващ постинг