Прошката е мисловният духовен и емоционален акт на освобождаване от чувства като гняв, раздразнение и негодувание, насочени към друг човек, заради сторени от него нежелани действия или нанесени обиди. Прошката не означава подтискане на гнева и раздразнението, а напълното освобождаване от тях чрез осъзнаване на причините, довели до появата на тези чувства и оттам — намирането на по-рационален начин за преодоляване на дразнителя. Прощаването има значение най-вече за прощаващия, тъй като той се освобождава от негативните си емоции и добива отново възможност за обективна преценка на фактите, свързани с другия човек, въпросната нанесена обида или нежелано поведение.

"Любовта е дълготърпелива,пълна с благост ,любовта не завижда,не се пре възнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди ,зло не мисли,на правда се не радва,а се радва на истина,всичко извинява,н а всичко вярва,на всичко се надява,всичко претърпява. Любовта се ражда от всичко и умира от нищо...идва,когато най-малко очакваш и си отива,когато най-силно я желаеш! Най-хубавия ден-днешният. Най-голямата спънка-страхът. Най-лесното нещо-да се заблудиш. Най-голямата грешка-да паднеш духом. Коренът на всички злини - егоизмът. Най-хубавото развлечение-работата. Най-лошото поражение-отчаянието. Най-добрите учители-децата. Най-голямото щастие-да си полезен на другите. Най-неприятният недостатък-лошото настроение. Най-красивия подарък-прошката. Най-добрата защита-усмивката. Най-доброто лекарство-оптимизма. Най-мощната сила на света-вярата. Най-стимулиращия дар-надеждата. Единствената реалност-любовта"