Толкова време съжалявам за отминали грешки, че забравих защо живея.
Някога ме познаваха по това че съм винаги усмихнат- сега това са много редки случай... в които се преструвам за да не развалям настроението на всички.
Спрях да развеселявам всички, да се забавлявам дори.
Сега обаче е време да направя нещо, да действам пак, ако искам да разбера исината.
Време е да сложа маската пак... още една гротескова лъжа- че съм щастлив.
Почти съм забравил какво е истинското чувство.
Пак трябва да се преструвам- да видим какво ще стане.
Имам месец-2- до края на учебната година, да разбера каквото ми трябва. Иначе тея 2 или 3 месеца ваканция ще са много гадни.

Имам чувството че леко съм ви заблудил/ без да искам е, уверявам ви/.
Аз искам да съм с нея, но не се стремя към това- вече е невъзможно.
Стремя се само да разбера какво, аджеба, стана преди 9 месеца- на нищо повече не се и надявам.