Красота, красота която те променя. Не говоря само за вънншен вид, а за вътрешна красота, на която се предаваш, тя те пленява и не искаш да се пуснеш. Или по- лошо- не можеш. Тъжно... да срещнеш нещо подобно, а да го изгубиш по такъв нелеп начин... По- лошо, всеки ден да ти се напомня какво си захвърлил. 
Знаете ли какво е да те е страх да заспиш, защото се събуждаш още по-изморен, а дори и да сънуваш- да са кошмари?
Всеки ден да умираш.
Най- страшното е, че няма надежда. 
Ще ми се да събудя и пак да съм в онзи автобус. Тя да е пред мен...
Всеки заслужава втори шанс, но уви, не всеки го получава.