Обещах на приятелите си и на себе си да се откажа от всичките си пороци заради нея. Сега изглеждаше сякаш няма надежда.
Следобед, бях седнал в едно кафене и чаках нещо да стане- СМС или нещо такова, незнам колко време съм стоял там, обаче телефона ми започна да звъни. Първо мислех че е халюцинация или нещо такова, обаче спря. Подскачих и погледнах дйсплея- СМС. 
Време бе да спра пороците.
Отидох при най-добрия си приятел и му казах, трябваше да кажа на някой, подскачах цял ден.
Когато му казах, той направи нещо, което ме изненада- зарадва се за мен. Тоя не я харесваше от самото начало и постоянно ми казваше да оставя тая работа, а сега остави това настрана и се радваше за мен- един от малкото, ако не единствения човек, на когото бих поверил живота си. Ако не друго, тя поне ми показа кой ми е истински приятел...
Какво стана после ще обобщя- много СМС-и, нито една среща до след изпитите. Получи се обаче един СМС, в който пишеше, че тел-а е в няквя френдка, а доколкото тая френдка знаеля, Белла нямала никакви чувства вече. Не съм сляп и за тъп не се смятам- телефон на 2 седмици бихте ли дали на който и да било, скъп при т`ва. Сега, доколко е истина всъщност, не ми е известно до днес- цялата работа се превърна в теория на конспирацията. Както и да е, тая тема по-късно.
Известно време спрях да пиша, да се обаждам.
Един ден не издържах и пратих СМС на най-добрата й приятелка- Какво става?
След 2 часа се получи отговор- Отмъщение.
Дали найстина съм си писал с тази приятелка, дали и Белла е била там, дали само Белла е писала- не се знае още.
Изведнъж света рухна.
Всъщност, имах такива съмнения от самото начало, но реших да повярвам, да се надявам...
В първата секунда я намразих, много от приятелите ми още я мразят, но след като мина малко време- намразих себе си, тази омраза още не стихва. Ако преди година и нещо не бях се изглупил, нямаше да съм в тази ситуация.
2 месеца търсих отговри- Защо, кой, къде- приятели и техни приятели, търсих и търсих. Колко теорий изникнаха в главата ми... но се отказах. Казах си, нека оставя това в миалото.
Болката се върна, да, но започнах да я превъзмогвам. Малко по малко.
Един приятел ми каза нещо което няма да напусне главата ми скоро- каза че съм загубил нещо, това което ме караше да се смея. Някога можех да накарам всеки да се засмее, в която и да е ситуация, а сега...
от историята има още обаче. И още доста ще има.