Ами, когато чух че са ме приели в 127-мо у-ще, нещо ми се стори познато, ама не бях сигурен откъде... На първия учебен си отидох в даскалото, някво весело ми беше, казах си- ето едно ново начало. Както си седях и чаках да съберат класовете, видях нечия много позната глава, някъде в тълпата. Казах си обаче че нещо ми се привижда, няма начин...
Отидох за ново начало, а познайте кой ме посрещна...
Оказа се не само че сме в едно у-ще, че и клас, а най интересното дойде когато г-жата ни сложи да седим един до друг. Не съм много добре в математиката, ама шансовете май са малки?
Естествено, тва беше преди да разбера, че майка й ще ми преподава до 12-ти клас...
Шансовете май станаха още по-малки...
Представяте ли си- когато найстина исках да се отърва от това минало...
Е, поне разбрах защо у-щето ми звучеше познато.
Не се доверявайте на шансовете, винаги може да биете статистиката... и логиката.
Ако някой може да ми каже какви са шансовете за сичко това- моля напишете.

Трудно е да забравиш някой, за когото си мислил толкова дълго. Трудно, но не невъзможно.
И аз успях. Всъщност е толкова лесно, че го правя всеки ден преди у-ще, а после ме връхлита с пълна сила пак.
Оказа се много трудно да забравя някой, когото ми е пред очите по 7 часа на ден...