Първата всъщност се случи много отдавна, от нищото. Почти я бях забравила. Уплаши ме, но сякаш не отдадох толкова голямо значение на страха. Бях сама. Бях далеч. Не знаех какво ми се случва. Само знаех, че щом се прибера у дома след няколко месеца, всичко ще е наред.
Прибрах се. Всичко беше почти наред. На моменти се прокрадваше една леко натрапчива тревожност, но не и отдадох голямо значение. Не знаех какво е, какво означава, защо ми се случва. Просто го приех и продължих с живота си. Не мислех повече за това. До онази вечер.
Бяха минали няколко години, дори бях забравила, че някога съм имала паник атака. За секунди целият ми свят се преобърна. Слязох от онази кола на онзи тъмен паркинг. Залитнах назад по наклона на паркинга и много се уплаших, че можех да падна. Дезориентирах се и се почувстах откъсната от всичко и всички. Вървяхме към асансьора. Дори не си спомням от кой етаж го взехме, нито колко дълго се возихме. Мразя асансьори. Те ме напрягат. Само си спомням, че преди да се качим, погледът ми се замрежи, устата ми пресъхна, помислих, че губя контрол над себе си и над ситуацията. Сърцето ми заби трескаво и бързо, уж дишах, а свкаш не беше достатъчно, не можех да си поема дъх. Помислих, че ще припадна. Бях замаяна. И безкрайно уплашена, и засрамена. Как така, аз, толкова дръзка, силна, и независима, можех да бъда слаба, и уплашена. Беше ме срам.
Спомням си тази втора паник атака, сякаш беше вчера. Момичето, което бях преди този момент, остана там - на този тъмен паркинг, в тесния асансьор, на дървената пейка пред киното. Тази нощ промени живота ми. Промени мен. Промени представата ми за света.
Тази нощ раздели живота ми на два периода - преди паник атаките и след паник атаките. Да. След тази нощ последваха още. И паник атаки, и тревожност, и несигурност, и безброй колебания. Падах, и ставах. Много пъти губих и намирах себе си отново. Но разбрах едно - най-голямата битка е тази, която водим със самите себе си.
Продължавам да се боря със себе си, страховете си и несигурностоте си всеки ден. Имам и хубави дни, имам и не толкова хубави. И докато дълго време се упреквах защо се случва точно на мен, то днес съм благодарна. Благодарна съм, защото именно тогава, в онази тъмна нощ, на онзи тъмен паркинг, в онзи страшен асансьор, на онази дървена пейка, животър ми претърпя обрат. Обрат, който ме накара да погледна вътре в себе си и да се стремя да бъда по-добър човек. Толкова неща научих за себе си и за света, и продължавам да уча с всеки изминал ден. И да се боря, със себе си.
Бъди силна, или поне се опитай,
Петър
Тук не става дума за висока захар, а обратно. Когато захарта се вдига се развиват прекомерно кандидите в нас, които се хранят със захарта, и я понижават. те ни помагат, но и ни отравят с токсините си. При изследване, даже захарта е обикновено ниска. Дано да сте ме разбрали . Скоро ще проуча въпроса. Но при мене вече всичко е наред, нямам вече ниска захар.