Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Постинг
18.12.2011 19:13 -
Не съм сигурен...
Всичко е просто. Светът е черно бял- всеки, който казва обратното не разбира света достатъчно добре.
Много е лесно да бягаш от размисъла. Да седиш и да зяпаш в празната точка, само и само да не мислиш. Може и да можеш вечно да бягаш от мисълта...
Но на този етап човек трябва да си зададе определени въпроси.
Защо постоянно падам? Какво се случва? Това наказание ли е? Или урок?
Къде всъщност се крие разковничето?
В контекста? В обстоятелствата?
Възможно ли е оръжието да засича всеки път? Възможно ли е всеки от 20те парашута да не се отворят?
... Или проблема е в човека на спусъка? Дали пък просто взвода не е пълен с престъпно некомпетентни тъпанари?
Не мисля че съм способен да се насладя на нещо хубаво- просто трябва да му има НЕЩО. А ако всъщност е наред- просто правя проблем. Колко е просто.
Може би дори не мога да призная че нещо върви добре... докато не стане лошо.
Просто трябва да го порутя.
Една невероятно песимистична, подсъзнателна част, отказва да повярва, че нещо хубаво може да й се случи.
Какво в човешкото сърце може да го накара, щом приближи щастие, да каже "НЕ! НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ!" и само да се предаде, превантивно.
Вярно, че сърцето няма слуги- то само си сипва отрова.
Но каква извратена част от него просто отказва да приеме нещо хубаво, каквото и да било?
Какво развращава умът толкова, че да приема с такава лекота, че нещо не е наред, дори всичко да е прекрасно?
Какво изкривява душата така, че тя да се чувства в безопасност в мъката си? Дори да я желае?
И как може да избяга от този капан жертвата?
Къде е райберът? Къде е пролуката в плетката на оградата?
Има ли измъкване?
Има ли изход?
... Где мои братва
Много е лесно да бягаш от размисъла. Да седиш и да зяпаш в празната точка, само и само да не мислиш. Може и да можеш вечно да бягаш от мисълта...
Но на този етап човек трябва да си зададе определени въпроси.
Защо постоянно падам? Какво се случва? Това наказание ли е? Или урок?
Къде всъщност се крие разковничето?
В контекста? В обстоятелствата?
Възможно ли е оръжието да засича всеки път? Възможно ли е всеки от 20те парашута да не се отворят?
... Или проблема е в човека на спусъка? Дали пък просто взвода не е пълен с престъпно некомпетентни тъпанари?
Не мисля че съм способен да се насладя на нещо хубаво- просто трябва да му има НЕЩО. А ако всъщност е наред- просто правя проблем. Колко е просто.
Може би дори не мога да призная че нещо върви добре... докато не стане лошо.
Просто трябва да го порутя.
Една невероятно песимистична, подсъзнателна част, отказва да повярва, че нещо хубаво може да й се случи.
Какво в човешкото сърце може да го накара, щом приближи щастие, да каже "НЕ! НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ!" и само да се предаде, превантивно.
Вярно, че сърцето няма слуги- то само си сипва отрова.
Но каква извратена част от него просто отказва да приеме нещо хубаво, каквото и да било?
Какво развращава умът толкова, че да приема с такава лекота, че нещо не е наред, дори всичко да е прекрасно?
Какво изкривява душата така, че тя да се чувства в безопасност в мъката си? Дори да я желае?
И как може да избяга от този капан жертвата?
Къде е райберът? Къде е пролуката в плетката на оградата?
Има ли измъкване?
Има ли изход?
... Где мои братва
1.
анонимен -
Не
18.12.2011 21:01
18.12.2011 21:01
Светът не е черно-бял, а цветен и много красив, но трябва да си намериш очите, за да го видиш.
Има етапи, в които вече не се задават въпроси, а се вадят отговори.
Нищо не е толкова просто, колкото изглежда. Защото не е достатъчно да виждаш, трябва и да знаеш. Какво ли? Много искаш да знаеш !
Ти май си голем специалист по човешки сърца... Да не си кардиолог ?
И искам да знам къде е ключът от бараката за дърва! :))
цитирайИма етапи, в които вече не се задават въпроси, а се вадят отговори.
Нищо не е толкова просто, колкото изглежда. Защото не е достатъчно да виждаш, трябва и да знаеш. Какво ли? Много искаш да знаеш !
Ти май си голем специалист по човешки сърца... Да не си кардиолог ?
И искам да знам къде е ключът от бараката за дърва! :))
Търсене
Блогрол
1. [Favorite] Third Storee - Sorry
2. Iris - Goo Goo Dolls
3. Любими песни- 2
4. Somebody already broke my heart
5. Ще чакам
6. Стихове- любими
7. Tujna - Doni i Momchil- Kukla
8. Александър Дюненко- "Пак"
9. Александър Дюненко- "Сълзата"
10. Александър Дюненко- "Незабравена"
11. Александър Дюненко- "Посветено"
12. Александър Дюненко- "Зимни мечти"
13. Александър Дюненко- "Пред камината"
14. Александър Дюненко- "Неизвестна"
15. Александър Дюненко- "Забравен"
16. Александър Дюненко- "Олющена пейка"
17. Александър Дюненко- "Картичка"
18. Александър Дюненко - "Жената в лодката"
19. Александър Дюненко- "Сетни мисли"
20. Александър Дюненко- "Чашка бренди"
21. Hallelujah| ;(
22. Why...
23. Goodbye to you
24. Сила - Добри Жотев
2. Iris - Goo Goo Dolls
3. Любими песни- 2
4. Somebody already broke my heart
5. Ще чакам
6. Стихове- любими
7. Tujna - Doni i Momchil- Kukla
8. Александър Дюненко- "Пак"
9. Александър Дюненко- "Сълзата"
10. Александър Дюненко- "Незабравена"
11. Александър Дюненко- "Посветено"
12. Александър Дюненко- "Зимни мечти"
13. Александър Дюненко- "Пред камината"
14. Александър Дюненко- "Неизвестна"
15. Александър Дюненко- "Забравен"
16. Александър Дюненко- "Олющена пейка"
17. Александър Дюненко- "Картичка"
18. Александър Дюненко - "Жената в лодката"
19. Александър Дюненко- "Сетни мисли"
20. Александър Дюненко- "Чашка бренди"
21. Hallelujah| ;(
22. Why...
23. Goodbye to you
24. Сила - Добри Жотев