Всеки човек се крие зад собствена маска- причини различни, но е така.
"Човек се познава не по думите, а по делата."
Не съм съгласен.
Когато човек се справя с трудностите, найстина напечените ситуаций, той забравя света и действа както смята за правилно. И докато този човек се бори, има секунда, в която се открива за целия свят. Тогава можеш да видиш същността му, да вникнеш в мотивите му и да видиш защо прави всичко, което прави. Човек се открива в тези моменти, в които дръзва да направи нещо, когато никой друг не може или не иска. Какво ли виждат в мен, когато аз се втурна да "спасявам"?
За съжаление все на мен се пада "честта" да спасявам приятели в нужда- я от поредната депресия, я от още една трагична пиянска история, я нещо по- лошо.
Не мога да кажа че не се забърквам в неприятности, просто винаги се оправям.
Става следното обаче- приятел изпада в нужда /понякога и непознат/ и просто забравям всичко наоколо, започвам да мисля и... действам. Толкова често ми се случва, че почти нищо не ме изненадва.
Имаше я и неотдавнашната история, когато имаше колабирали и изпаднали в наркоза на една екскурзия и... познайте кой спираше "експертите", който тръгнаха да дават вода на колабирал от водка?
Омръзна ми, мамка му!
Нямам нищо против да спасявам тея заблудени овце, обаче те се оправят, примерно, пускат им система в спешното и са ОК.
Веднъж имам АЗ нужда от помощ, а никой не може да ми помогне.
За тях се намира някой да ги измъкне, а мен?
Имаше една бяла лястовичка, да:
Споко, всички имаме такива моменти- ми вика.
2 години момент ли са, бе?
Това е живота, а?
Това че ти се бориш за някой, не значи че НЯКОЙ се бори за теб.
И какво става? Още колко свръхдози и препивания трябва да видя преди някой да се сети за мен?
Дали въобще им пука, че не ми се живее или: "Ще се оправи, ще се оправи, остави го."
Това живот ли е- ден за ден, за да спасиш поредната пияница?

Вярно е това което казват:
"Смъртта е по- универсална от живота- всички умират, но не всички живеят."