Човек има много познати, но само няколко приятели. Мойте се броят на пръстите на едната ръка, може би 2ма- 3ма. Истинския приятел се познава в нужда, той/ тя ще ти каже ако грешиш, но ще те подкрепя каквото и да правиш. Понякога дори ще загърби и убежденията си, за да се радва за теб.
Много хора ще са до теб когато печелиш, само малцина- когато губиш.
Какво предпочитате обаче- да живеете в заблуда и никога да не  изпаднете в ситуация, в която да разберете кой ви е приятел или да знаете кой ТОЧНО ще ви помогне каквото и да стане?
Аз имам един приятел, истински приятел, за който и куршум ще отнеса, който беше верен на думите:
Когато добър човек страда, всички, които се наричат добри трябва да страдат с него.
Страдаше с мен дори в най- щастливите си моменти, а даже не знаеше какво ми е.

Когато се създаде безрезервно доверие м-ду 2ма души се поражда братска връзка- ще направиш всичко за този човек и той- всичко за теб.
Гадното е когато приятел страда с теб, а не може да ти помогне- страда напразно, нали?
 Отиваме в рая за климата, в Ада- за приятелите.
Когато имате нужда и от най-малкото нещо, просто да поговорите с някой, например, има ли към кой да се обърнете?
Приятелите остават завинаги- всички останали идват и си отиват.
/не съм 100% съгласен, че само те остават, ама.../
Най- добрия приятел се познава по това:
Той е с теб дори когато губиш. А след това, остава с теб, колкото и време да страдаш.