А сега какво ще стане?
Бях чел една много интересна поема, която завършваше така- "Дали аз ослепях или светът ми почерня когато си тръгна?"
Тая история обаче, когато я разказвам никой не ми вярвя... а честно да ви кажа и аз не вярвам че ми се случва. Бягство обаче няма. Няма как да забравя- откровено казано, аз и не искам.
Странно е как някои неща ни променят така, както не сме смятали за възможно. Не бях се молил, бях стъпвал в църква само 3-4 пъти за 7 години. А познайте защо станах набожен.
Често се сещам за ония 2 седмици, в които беше мълчание и тя ме остави да агонизирам- Иисус спрял ли е Юда, казал ли му е да не го прави?
Най- после разбрах защо- Иисус е вярвал в учика си, в хората изобщо...
И на мен ми се щеше да повярвам, а всъщност нямаше съмнение.
Много ми се искаше, обаче като човек реши нещо... не можеш да му промениш мнението каквото и да правиш.
Когато ви попитат, разкайвате ли се за всичките си грехове- какво ще отговорите?
Аз лично- само за един.
Дали Бог ще прости на някой, който не може да прости на себе си?