Да ви кажа честно, чувствам се малко като Форест Гъмп (Първото изречение в книгата е- Родих се идиот). Само се чудя дали съм роден идиот или сам се направих такъв?
Историята започва преди много време (1 година и половина, която ми се струва кат цяла вечност.) и продължава до ден днешен ама ще ви я давам парче по парче.

Общо взето- Живота ме изненада, отидох на екскурзия ,защото ме накараха приятели, които вече се притесняваха за мен- не бях ходил цяла година- казах си О.К.- ще отида, ше се позабавлявам.
Обаче, се оказа че много малко хора ще дойдат и решението, представено от МОА беше- да доведем познати от други училища- трябва да се науча да си мълча. Освен мен, една съученичка си доведе фр., която между другото зърнахме в деня на тръгването. Тази енигматична личност, (с която, по твърдение, се бях запознал преди, но уви- нямах спомени) успя да зграбчи любопитството ми почти веднага и изглеждаше, че има здрава хватка, защото се интересувах повече и повече, а покрай мен и останалите момчета- но никой нямяше ТАКЪВ интерес.
Името, не мога да ви кажа, защото честта не ми позволява- скоро ще разберете защо- но хайде за протокола ще използваме Bella(вижте ИТАЛИАНСКИ речник.). След щателен разпит на най-добрата й приятелка(тогава не знаех, че ще ми стане навик) се разбраха доста неща около Bella, никое от който не запомних за повече от 5 минути. Ще излъжа ако кажа , че ме притегляше от самото начало, но определено се породи някакво влечение към нея, срамувам се че отначало имах наум само едно, и то не беше разходки по плажа, ако ме разбирате. Като всеки пубер във сносно скъп хотел и аз рискувах изгонване, представете си- трима що-годе луди глави на който им е казано да не правят глупости, добре де- лунатици сме си- освен ако не считате скок 8 метра върху ламарини, зад стаята на най- злобно изглеждащия собственик на хотел който съм виждал, за логично. Естествено, нямах идея защо го правя(идеята беше моя), обаче тряя се прави нещо, нали? И айде към стаята на мацките. Честно, ами докато ме измъкваха от между леглата, видях една усмива и очи с една особена искра. 
През следващите дни, не съм сигурен защо, но започнах опити да привличам вниманието на това момиче. Нещо започна да ме тегли все по-силно, докато след поредната шега, готов за поредния шамар не получих една целувка. Много важно ще кажете, историята си е тъжна, а тва беше началото на нещо, което не трябваше да се случва така, както се случи.

Мога съвсем честно и убедено да кажа- Няма да почувствате такова нещо, изведнъж нещо в главата ми се обърка- разбрах какво на следващия ден...