.
.
.
.
Танцувай с мен

Мъжка лудост с дъх рисува 
в палещ ритъм твойто тяло.
Боса шеметно танцуваш
в ореол от луннобяло.

Парещи звезди се вият
в гъст венец върху косите.
Знам, безумство е, не крия,
да те грабна без да питам...

Танцувай с мен, богиньо бяла,
жарава бясна постели.
Как мога да не вярвам в Рая,
щом тази лудост носиш ти!

Мъжка жажда с дъх рисува
в палещ ритъм твойто име.
Боса шеметно танцуваш...
Аз не мога, научи ме!.

 

Признание

Добър вечер! Как си, лястовице бяла,
в този още недописан ден?
Ти стоиш - изтръпнала и онемяла,
не очакваше да видиш мен.

Господи! Та ти си още същата,
както и в онези ненаситни дни,
в онзи танц с душата ти, насъщната,
който всички цветове взриви!

Няма ли да ме поканиш? Чакам вести.
Още ли си с твоето момче?
Аз се влюбвах - може би безсрамно често,
но така ми беше по-добре.

Тичах след принцеси минзухарени
и разбрах от срещите безброй,
че жените други са създадени
само за да ме направят твой!

 

Моят "13 февруари"  

Навярно ще бъде тъй мрачно и утре,
небето едва ли ще се проясни,
но този ден, още от своето утро,
аз зная, ще бъде красив.

Ще бъде красив дори и за мене,
макар и обагрен в безцветна тъга,
че липсваш до мен, но в мен съхранена
е твойта красива и топла душа.
А ти? Ще бъдеш ли с него?При тебе
ще дойде ли с цвете очакван и тих?
Ще пусне ли блус и в танца обсебен
ще шепне изтръпнал в косите ти стих?
Аз утре ще плача за тебе без сила,
нали си за мене все още една
и няма значение с кой си, но мила,
на празника утре не оставай сама!

Оригинална версия:Лиляна Цветкова

 

Вместо сбогом  

Вместо сбогом в сетната ни вечер
ме събирай като за из път,
щом от утре ме забравиш вече,
да си имаш вяра или съд.

Вместо сбогом в твоята постеля
ме раздавай на трохички хляб,
щом се влюбваш или пък разделяш,
щом раняваш или те ранят.

Вместо сбогом... Тръгвай,нямам сили
да те гледам чужда тук, пред мен.
Виж,дори звездите са се скрили
от дъжда пронизващо студен...

Тръгвай,мила,но от мен възпята
пак възкръсвай с този послеслов,
щом потърся красота и святост,
моя безсмъртна и мъртва любов!

 

По Шекспир

Обичал съм! Твърдях, че е така,
но, Господи, отгде да зная,
че е възможна хубост като тая!
Не беше ангел, не бе и самодива -
в миража си за миг видях ЖЕНА - 
несравнимо, покоряващо красива!

Дали бях сълзи на сирена пил,
извлечени през колбите на Ада?!
Да, бях щастлив! На себе си немил...
Сега съм в ужас от обидната награда!
Как потъвах в пъкления Ад,
когато се усещах стигнал Рая...
Как с Ангела и с Дявола се подиграх
и бях готов да се покая!

Сега очи, в които съм потъвал,
произнасят страшната присъда - 
вяра и звезди, вселена и мечти
от себе си безжалостно ме пъдят!
И кой ще съм без тях - аз сам не зная...
Но така да бъде! Жребий наш, това е:
Над едни едва сега се съмва,
а над нас завинаги се стъмва!

 

http://www.nikolayspasov.com/index.php?option=com_content&view=section&id=5&Itemid=64

удоволствие беше да прочета твоя избор! с благодаря!

Не мога да не дам коментар там, където го има моят любим Шекспир. Особено щом се касае за нещо, относно неговото перо, драснало някой и друг сонет...

Браво, че има хора, които списват спрямо образци.

Гледам, че споменаваш Ад- Рай, но дали знаеш повече относно тези реалии, или те за теб са просто метафори и алегории... :-) .


Поздрави, Владо.

4e jenite drugi sa sazdadeni... samo za da me napravqt tvoi.....4udesno..i tova po 6ekspir mnogo mi dopadna

Има чувства, които оправдават горните думи от трети коментар. Че другите жени само те карат да се чувстваш още по-неин. Респективно мъже...
Това е един повод да разбереш, какво чувстваш към този човек, дали е преходно, дали е истинско.