През тихите вечери есенни,
далеч от шума на града,
решавахме в мисли унесени
загадките на любовта.

Луната в сребро ни обливаше
от синия девствен покров,
самотната нощ ни упиваше
с нектара на знойна любов.

Но тихите вечери минаха,
алеите сняг посребри
отдавна безмълвно изпитаха
последни любовни зари.

Днес вместо очите бръшлянени
упива ме знойният спирт
и сгряват ме с ласки неканени
децата на празния флирт.