Вкус  на празнота

     Затварям  очи, и стискам клепачи..

    в  непоносимо протяжно безвремие....

    искам да се събудя ,мамка му…

    и ,пак да зърна  онази нежна синева..

   да чуя на татко  грубата шега…

   и, китарата на батко как  плаче..

   отново очите ми да се смеят до сълзи..

   и ,краката ми да търсят незнайни посоки...

   а,раменете , да копнеят  сладка  утеха…

   къде ли сбъркахме в  тази луда  шарада..

   повдигам рамене , а сърцето ми мълчи..

  обръщам се, и тръгвам  отново  сама  

  по онази стръмна самотна пътека,

  къде проспахме нашата гара..

защо ли пропуснахме  момента невинно...

 кога  утихна моята  жажда,

  и ,кой прекърши твоята лудост ..

 кой ли на мен завидя…

 кой на теб не прости..

 и ,защо ли живота е блудкав

като свирка от нелюбима жена..

с досаден вкус..

на празнота..

Julia in Neverland -

2016 -06 19

  https://youtu.be/FWNWt3kiTWc

The cats  

sir Andrew Loyd Weber