Здравейте!
Надявам се, че годината ви върви хубаво.
Моята е едно приключение! Надявам се да не свършва тръпката...

Според мен животът е една приказка и ти определяш жанра.
Дали ще е комедия или роман?  Ужас или драма? Вие от кои сте?

Да бъдем себе си! Да правим и невъзможното за да сме щастливи! Това е начина.
Споделих на един приятел точно това - за невъзможното възможно. И той не беше много оптимистичен.
"Не можеш да свалиш звездите, нали? Въпреки че толкова много ги харесваш, мечтата си остава невъзможна."
Оставихме темата така. Но нещо в мен не спираше да мисли по въпроса. 
Човек винаги иска недостижимото. Това му е в природата и той не е виновен. Но за момент....само за момент да помечтаем.
Вярно, не можем да притежаваме звездите. Не можем да преброим пясъка. Дори не можем да сме господари на следващият ден.
Но можем да се опитаме.
Защо не?

Обещах си,че ще сваля звездите! И днес го направих.

Ето ги моите звезди!
Доста си играх докато ги правих! Беше забавно.
Сега е ред на луната.
Притежавам колекция от звезди! Кой би се похвалил с това?
Бъдете оптимистични! Не допускайте света да ви ограничава. Прекалено много има от него за да се правим на слепи. 
Усмивки: Ани

 

Прави ми впечатление, че много леко ти върви разказа, нещо към което и аз се стремя, но понякога натежал от всякакви мисли, просто се чувствам задръстен и нищо не мога да напиша или изкажа както аз искам. Струва ми се, че ти е леко на душата щом пишеш така и ти го пожелавам това да продължи по-дълго :)
Второто, което ми допада е преплитането на разказа и разсъжденията ти със едни съвсем реални снимки. Специално за мен те са много ценни и даже мога да кажа, че ми допълват представата за теб като човек, като душевност. В предпоследния си постинг се опитах да оформя нещо като мини разказ и го допълних със снимките, които нащраках тогава, в този момент. Даже прибавих и клипа с песента, която чух тогава и която ме подтикна към разни мисли. Дали се получи нещо, не знам, но за мен беше наслаждение и тръпка, докато го превърнах в постинг това изживяване. Така че вярвам, че и при теб я има тръпката и то си личи, вярвай ми.
За да не стане много захаросано всичко, което казах досега, ще си позволя да не се съглася с едно изречение - струва ми се, че не е нужно да правим и невъзможното, за да сме щастливи. Ако никога не сме се чувствали нещастни, то как ще усетим тогава пълнотата и магията на щастието. Но в края на краищата виждам, че не трябва да се хващам буквално за изречението, то е просто част от развитието на мисълта ти. А като цяло мисля, че схванах каква ти е идеята. Особено ми хареса кулминацията - "Ето ги моите звезди"
Усмихвам ти се и аз и те оставям, че ще ти досадя с моето бърборене.
Приятно ми беше :)
До скоро!

Понякога, когато си развълнуван или щастлив през главата ти минават хиляди мисли. Чудиш се как да ги сортираш и подредиш в малки папки в съзнанието си, но често както и в реалността се изгуби някой лист.
Никога не мога да изкажа всичките си мисли и чувства. Това е лудост! Толкова са много и разнообразни! Иска ми се, но не мога.
Разбирам те идеално. Благодаря ти,че сподели.

Много ми харесаха звездите ти... Дори свалени...
Хубав да е денят ти!