Живели едно време в едно царство цар и царица. Един ден им се родил син. Дошли орисниците и една от тях му пожелала младост без старост и живот без смърт. А това, каето тя пожелаела - винаги се случвало.
Расъл порасъл царският син и един ден се оженил /естествено за най-красивата, това е част от орисията :-))/
Живели те щасливо, но по някое време той забелязал, че всички около него остаряват, само той не. Дори хубавата му жена, която много ! обичал, започнала да се сбръчква. А близките му един по един напускали света !
Това много го натъжило и след кратки и ползотворни размишления той решил, че не се нуждае от такава младост и такъв живот. И се отказал от тях ! Край.