Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
17.01.2011 20:32 -
"О, възлюбени братко мой, омърсено е тялото ти- същото е в душата ти."
Автор: desonnac
Категория: Други
Прочетен: 740 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.01.2011 20:49
Прочетен: 740 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 17.01.2011 20:49
.
.
Така Дмитрий Глухонски описва падналия на земята Артьом, предал се пред безумно непонятната нему човешка раса и природа на страх от смислени дела.
Така го приведства минаващият наблизо свещеник, защото Артьом е покрит с л***а.(Сложих звездичките заради дамите) Човешки екскременти, които е принуден да прехвърля под заплаха от смърт. Той е покрит с отпадъците на хората, които натежават до такава степен, че младият герой губи всякаква воля да спаси свойте събратя по биологичен вид от надвисналата заплаха. До такава степен е деморализиран той, че просто пада на земята в един тунел и зачаква смъртта.
Ето един откъс, който много ми допада:
"В края на деня (...) на Артьом му се стори, че е разбрал истинската природа на човека, а също така и смисъла на съществуването му. Човекът сега му изглеждаше като хитроумна машина за унищожаване на продукти и произвеждане на л***а, функционираща почти без никакви сривове през почти целия си живот, в която няма никакъв смисъл, ако под "смисъл" се има предвид някаква крайна цел. Смисълът беше в процеса: да се опустоши колкото се може повече храна, да се преработи възможно най- бързо и да се изхвърлят отпадъците, всичко, което е останало от сега димящите пържоли, сочните задушени гъби, разкошните питки- сега вече омърсено и осквернено. Чертите на лицата на минаващите хора се изтриваха, те ставаха безлики механизми за унищожаване на прекрасното и полезното и създаващи в замяна нещо зловонно и ненужно."
Приемайте го както искате- остроумен социо-политически коментар, отвратителна употреба на който и да е език или маловажна забележка.
Метро 2033 е постапокалиптична фантастика, но фокусът пада точно върху критиката на съвременното общество, човешката природа и страхове, надежди и живот.
Интересна е, предоставя нов поглед върху човешката нетолерантност и страх от неизвестното.
Книгата е интересна, хвърлете й поглед...
.
Така Дмитрий Глухонски описва падналия на земята Артьом, предал се пред безумно непонятната нему човешка раса и природа на страх от смислени дела.
Така го приведства минаващият наблизо свещеник, защото Артьом е покрит с л***а.(Сложих звездичките заради дамите) Човешки екскременти, които е принуден да прехвърля под заплаха от смърт. Той е покрит с отпадъците на хората, които натежават до такава степен, че младият герой губи всякаква воля да спаси свойте събратя по биологичен вид от надвисналата заплаха. До такава степен е деморализиран той, че просто пада на земята в един тунел и зачаква смъртта.
Ето един откъс, който много ми допада:
"В края на деня (...) на Артьом му се стори, че е разбрал истинската природа на човека, а също така и смисъла на съществуването му. Човекът сега му изглеждаше като хитроумна машина за унищожаване на продукти и произвеждане на л***а, функционираща почти без никакви сривове през почти целия си живот, в която няма никакъв смисъл, ако под "смисъл" се има предвид някаква крайна цел. Смисълът беше в процеса: да се опустоши колкото се може повече храна, да се преработи възможно най- бързо и да се изхвърлят отпадъците, всичко, което е останало от сега димящите пържоли, сочните задушени гъби, разкошните питки- сега вече омърсено и осквернено. Чертите на лицата на минаващите хора се изтриваха, те ставаха безлики механизми за унищожаване на прекрасното и полезното и създаващи в замяна нещо зловонно и ненужно."
Приемайте го както искате- остроумен социо-политически коментар, отвратителна употреба на който и да е език или маловажна забележка.
Метро 2033 е постапокалиптична фантастика, но фокусът пада точно върху критиката на съвременното общество, човешката природа и страхове, надежди и живот.
Интересна е, предоставя нов поглед върху човешката нетолерантност и страх от неизвестното.
Книгата е интересна, хвърлете й поглед...
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. [Favorite] Third Storee - Sorry
2. Iris - Goo Goo Dolls
3. Любими песни- 2
4. Somebody already broke my heart
5. Ще чакам
6. Стихове- любими
7. Tujna - Doni i Momchil- Kukla
8. Александър Дюненко- "Пак"
9. Александър Дюненко- "Сълзата"
10. Александър Дюненко- "Незабравена"
11. Александър Дюненко- "Посветено"
12. Александър Дюненко- "Зимни мечти"
13. Александър Дюненко- "Пред камината"
14. Александър Дюненко- "Неизвестна"
15. Александър Дюненко- "Забравен"
16. Александър Дюненко- "Олющена пейка"
17. Александър Дюненко- "Картичка"
18. Александър Дюненко - "Жената в лодката"
19. Александър Дюненко- "Сетни мисли"
20. Александър Дюненко- "Чашка бренди"
21. Hallelujah| ;(
22. Why...
23. Goodbye to you
24. Сила - Добри Жотев
2. Iris - Goo Goo Dolls
3. Любими песни- 2
4. Somebody already broke my heart
5. Ще чакам
6. Стихове- любими
7. Tujna - Doni i Momchil- Kukla
8. Александър Дюненко- "Пак"
9. Александър Дюненко- "Сълзата"
10. Александър Дюненко- "Незабравена"
11. Александър Дюненко- "Посветено"
12. Александър Дюненко- "Зимни мечти"
13. Александър Дюненко- "Пред камината"
14. Александър Дюненко- "Неизвестна"
15. Александър Дюненко- "Забравен"
16. Александър Дюненко- "Олющена пейка"
17. Александър Дюненко- "Картичка"
18. Александър Дюненко - "Жената в лодката"
19. Александър Дюненко- "Сетни мисли"
20. Александър Дюненко- "Чашка бренди"
21. Hallelujah| ;(
22. Why...
23. Goodbye to you
24. Сила - Добри Жотев