Без заглавие за тази история

Трябваше ми доста време да разбера от къде е дошъл. Малкият принц ми задаваше много въпроси, но сякаш никога не чуваше моите. Само случайно казани думи постепенно ми разкриха всичко. Така, когато за пръв път видя моя самолет (няма да рисувам моя самолет, за мен това е много сложна рисунка), той ме попита:
     - Какво е това нещо?
     - Това не е "нещо". То лети. Това е самолет. Моят самолет.
     И бях горд, като му казах, че летя. Тогава той извика:
     - Как! Ти си паднал от небето!
     - Да - отвърнах скромно аз.
     - Ах! Колко смешно...
     Малкият принц се разсмя тъй хубаво, че много ме подразни. Искам моите нещастия да се приемат сериозно. После добави:
     - Значи и ти идваш от небето! От коя планета си?
     Веднага съзрях проблясък около загадката на неговото просъствие и тутакси го попитах:
     - Значи идваш от друга планета?
     Но той не ми отговори. Поклащаше леко глава и гледаше самолета ми:
     - Наистина, с това не можеш да дойдеш от много далеч...
     И потъна в дълъг размисъл. После извади от джоба си моята овца и започва да съзерцава съкровището си.

     Представяте си колко бях заинтригуван от тази полуизповед за "другите планети". Затова се помъчих да узная още:
     - Откъде идваш, мое малко момче? Къде е това "при теб"? Къде искаш да занесеш моята овца?
Той помисли известно време и отговори:
     - Хубавото на сандъка, който ми даде, е, че нощем ще й служи за къща.
     - Разбира се. И ако си добър, ще ти дам и въженце, да я връзваш през деня. И едно колче.
     Предложението сякаш не хареса на малкия принц:
     - Да я връзвам ли? Каква странна мисъл!
     - Но ако не я връзваш, тя ще отиде кой знае къде и ще се загуби...
     Моят приятел пак избухна в смях:
     - Но къде може да отиде?
     - Където и да е. Право пред себе си...
     Тогава малкият принц отбеляза сериозно:
     - Няма значение, при мен всичко е толкова мъничко!
     И добави може би с лека тъга:
     - Право пред себе си не можеш да отидеш много далеч...

Нагоре